Статията е публикувана във вестник „Труд“ под същото заглавие
Предложенията на ГЕРБ за приемане на резултатите от референдума и въвеждане на мажоритарни избори са първото непопулистко действие по този проблем.
За мажоритарните избори се изговори и изписа много. Както се казва, количеството за сметка на качеството в дебата по този въпрос. След проведения на 6 ноември национален референдум, разискващ въпроса за мажоритарен избор на народните представители с абсолютно мнозинство в два тура, можем да говорим условно за няколко фази на политическия процес по този казус.
Снимка: вестник „Труд“
В първата фаза ние можем да открием и регистрираме елемента на оживление и ентусиазъм, че резултатите на референдума ще са едва ли не универсалната панацея. Дългоочакваната и окончателна победа на демокрацията над партийния авторитаризъм, задушаващ появата на нови, чисти и неопетнени личности. Паралелно с това течеше и откровена пропаганда, че резултатите от референдума са такива, защото е имало манипулация и това е пречката прякото допитване да стане задължително за приемане от Народното събрание.
Във втората фаза наблюдавахме активизирането от страна на омбудсмана Мая Манолова, която през независимия депутат Георги Кадиев внесе проектозакон, с който да се направят промените, гласувани на референдума. Влизането на омбудсмана в този политически казус пък е съвсем отделна тема със спорна адекватност.
В третата фаза можем да очертаем своеобразното връщане на инициативата в средите на ГЕРБ. И като се замислим, това беше най-логичното действие. Нека още веднъж да рамкираме какво биха представлявали едни мажоритарни избори за парламент. Първо, битка на най-големите партии.
Второ, битка на най-добре познатите личности, лансирани от същите тези партии. Трето, битка на ресурси и активизиране на мрежи от хора.
Четвърто, засилване на ролята на местните „феодали” паралелно със засилване на ролята на местната власт.
Пето, не на последно място, влиянието на организационната инфраструктура на всяка една политическа сила. От изброеното можем да видим само обнадеждаващи и окуражаващи фактори, ГЕРБ да направи опит резултатите от референдума да бъдат приети от отиващото си Народно събрание.
С внесеното през миналата седмица предложение от ГЕРБ станахме свидетели на рационалното осмисляне на всички гореизброени фактори. Същественото обаче беше политическият ефект, а именно с едно такова действие от ГЕРБ си извоюваха комфортната позиция да не бъдат атакувани от екипа на „Шоуто на Слави”, че това е субектът, който пречи „волята на суверена” да бъде изпълнена. Второ, хвърлиха светлина върху новоизбрания президент Румен Радев, че политическа воля има, стига държавният глава да позволи, удължавайки живота на 43-тото народно събрание.
Политическата воля обаче се наблюдава само и единствено в средите на партия ГЕРБ. На практика видяхме, че дори и в правната комисия ГЕРБ останаха изолирани в това си желание или по-скоро се легитимира отпор от коалиция на нежелаещите тези промени, практически всички останали парламентарно представени политически сили.
В допълнение и символния ефект – това действие е и страхотна PR акция, с която отиващата си управляваща партия демонстрира, че желае да приеме изборни промени, да, отново в 12 без 5, но съобразявайки се с волята на суверена.
Изброявайки и разглеждайки по този начин проблема, можем да направим извода, че най-накрая дойде краят на флирта с темата мажоритарни избори. С направените предложения от ГЕРБ видяхме рационално осмисляне и артикулиране на публично равнище. Видяхме и рационално поведение от останалите протагонисти – а именно явно нежелание за приемане на подобни промени. Накратко, това е разговорът за това кой би се облагодетелствал от наличието на такава мажоритарна система – да повторим пак: най-големият, най-силният, най-влиятелният, най-дейният, най-масовият.
По тази тема се упражняваха и редица по-малки политически субекти през годините, които под претекст за борба със статуквото защитаваха панацеята „мажоритарна избирателна система”. С този ход на ГЕРБ може би най-накрая ще се преустанови флиртуването с тази тема. Разбира се, възможно е в близко бъдеще да видим поговорката „Внимавай какво си пожелаваш” в действие.