Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ под същото заглавие
– Почти равен като в скорошното ви изследване ли ще е резултатът ГЕРБ – БСП на предсрочния вот, г-н Ганев?
– Победата на Румен Радев на президентските избори даде сериозен електорален тласък на БСП. Подобни близки стойности между двете големи партии не са забелязвани от 2013 г. насам. Въпреки това трябва да се види в по-нататъшни изследвания дали това е тенденция, или бонусът от вота за държавен глава е събитие, което вече е консумирано. Твърде рано е още да говорим с категоричност. Освен това трябва да се има предвид, че назначенията и действията на служебното правителство има вероятност да окажат някакво въздействие върху обществените нагласи в оставащите два месеца до изборите.
Снимка: вестник „Труд“
– Прогнозирахте тежки договорки за кабинет след вота и най-вероятна коалиция ГЕРБ – Обединени патриоти – “Воля”. Какви други са възможните сценарии за коалиции?
В едно можем да бъдем сигурни и отсега – нито една от двете големи партии няма да има самостоятелно мнозинство и убедено можем да твърдим, че следващото правителство ще е коалиционно (ако въобще се състави такова). ГЕРБ несъмнено изглеждат в по-добра позиция от БСП да формират мнозинство. Разбира се, няма да им е лесно. Трудно ми се вижда ГЕРБ и патриотите да имат над 121 народни представители. Вероятно ще им трябва трети, който могат да намерят в лицето на Веселин Марешки. На БСП ще им е доста по-трудно. Не изглежда на този етап, че социалистите с ДПС могат да се доближат до мнозинство. А и не съм убеден, че искат. Евентуално партньорство на червените с патриотите изглежда също трудно постижимо. Това би могло да доведе до разцепление в редиците на националистите. Веселин Марешки пък от своя страна не дава никакви сигнали в посока, че би си партнирал с БСП.
– Ваша колежка в интервю за “24 часа” заяви, че най-страшно би било да ни управлява коалиция ГЕРБ-БСП. Възможна ли е?
– Сценарият за голяма коалиция не трябва да се изключва категорично, но е по-малко вероятен. Трябва да са изчерпани всички възможни опции преди това. А дори и тогава не съм убеден, че двете големи партии ще се разберат. В последните седмици сериозно се засилва конфронтацията между тях. Ако в рамките на следващото Народно събрание не се постигне мнозинство и се отиде на нови избори, тогава вече след още един вот ще можем да говорим за по-вероятен сценарии ГЕРБ и БСП да влязат в коалиция.
– Дясното как ще се представи – ако съдим по данните от проучването на “Тренд” ДСБ, “Да, България” категорично са под бариерата, а РБ – с шанс да я прескочат.
Тази част от дясното върви с пълна сила към сценарий от 2013 г., когато отново партиите от това пространство бяха разделени и резултатът беше катастрофален за тях – ДСБ, ДБГ и СДС не успяха да прескочат бариерата. В момента наблюдаваме подобна ситуация. Три политически субекта се борят за един и същи електорат от около 300 хиляди души. Това са тези хора, които гласуваха през 2014 г. за Реформаторския блок. Днес реформаторите очевидно се ползват с някаква инерция и стоят най-близо до бариерата – 3,7% от гласуващите. При ДСБ и “Да, България” ситуацията хич не е розова Единственият им шанс от днешна гледна точка бе Христо Иванов и Радан Кънев да се разберат и да се явят заедно на изборите, но става точно обратното. Същото се наблюдава между по-малките леви. Очевидно този ляв прилив към БСП засегна и тях и ги маргинализира като електорална подкрепа. Самостоятелното явяване на АБВ или на “Движение 21” ги обрича на политическа гибел. Вариантът им е общо явяване, но дори и заедно ще им е много трудно.
– Служебният кабинет е почти ясен. Всички го чакаха, за да определят ориентацията на новия президент Румен Радев. Доколко е в състояние да се еманципира от БСП и да бъде равноотдалечен?
– Видимо служебното правителство не е червено и това е напълно логично. Очевидно Радев е търсил по-балансиран състав. И това е напълно разбираемо. От една страна, президентът все повече ще иска да се дистанцира от БСП, за да избяга от образа на човек, подчинен на партийната воля на социалистите. От другата страна ръководството на “Позитано” също не иска да има участие в служебния кабинет, за да не носи отговорност за властта в следващите два месеца, а и да влезе в предизборната кампания като опозиционна сила, което винаги е позитив.
– Дали неговите първи стъпки ще вдигнат резултата за БСП? Казахте, че е мобилизирал червените редици.
– Действията на Радев в оставащите два месеца до изборите ще имат своята роля. Но нека не я надценяваме прекалено. По назначенията в служебния кабинет и по първите му действия ми се струва, че той няма да се стреми да наклонява везните към БСП в предизборната кампания. А и не трябва да го прави. А колкото до мобилизацията на червените редици, Радев направи дори повече. Не само втвърди и разшири електората на социалистите, но и привлече към себе си немалко наказателен вот срещу управлението, което му донесе и победата. Но резултатите от президентските избори не трябва автоматично да се пренасят към парламентарните. Тук има нещо много важно, което трябва да се уточни. Гласовете за Радев не са гласове за БСП, както вече стана ясно. Но и нещо повече – резултатът на Цецка Цачев не е този на ГЕРБ. Кандидатурата на Цачева беше слаба. В екзитполовете ясно си пролича, че Цачева не успя да мобилизира напълно дори привържениците на ГЕРБ, да не говорим за някаква периферия.
– Изненада ли ще бъде, ако се изправим пред нови избори след предсрочните след два месеца? Т.е. колко може да издържи кабинет, след като и ГЕРБ и БСП са в малцинство?
– Ако погледнем историческия опит от последните 26 години, всяко Народно събрание е успявало да излъчи мнозинство, след като се конструира, а е имало доста фрагментирани конфигурации. Това не означава, че такова нещо не може да се случи, но ми се струва по-малко вероятният сценарий. Изборите освен това са огромно предизвикателство за партиите. За тях е необходим ресурс – финансов и организационен. Преди малко повече от два месеца имаше президентски вот, следва парламентарен. Нови избори през юни ще им дойдат в повече. А и не всички мостове между политическите сили са изгорени.
– Как изборът на Тръмп за президент на САЩ ще повлияе върху резултата от предсрочния вот?
– Пресилено е да търсим пряка връзка между встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и резултатите от предсрочните парламентарни избори в България. Това, което може да окаже влияние върху страната ни от политиката на Тръмп, е най-вече очакваното разведряване в отношенията между Вашингтон и Москва. Това само по себе си може да благоприятства възобновяване на диалога между България и Русия и да намали противопоставянето на наш терен по темата.
– Как обяснявате оптимистичната нагласа на цели 63 на сто от българите, че 2017 г. може да е добра година?
– Говорим за пожелателно мислене. В началото на новата година всеки мечтае да е по-добра. Сред младите възрастови групи оптимизмът е с по-високи стойности, докато при хората над 60 г. дистанцията между положителните и отрицателните очаквания за годината се скъсяват. Това е добра новина. Защото е важно ние, по-младите, да намираме повече оптимизъм тук, в България.