Интервюто е публикувано в dir.bg
– Как оценявате посещението на президента Румен Радев в Русия?
– Това посещение може да бъде разгледано в няколко ракурса. Със сигурност може да регистрираме битка на интерпретациите с категоризация дали е успешно, неуспешно, отстоявал ли е Радев или не е отстоявал националните интереси и дали посещението му е било ефективно и стоял ли е той с политическа тежест. В самия край на неговата визита президентът Владимир Путин анонсира срещата с премиера Бойко Борисов. Това показва, че срещата не е била с особена тежест, че едва ли не това е подгряване. Путин подаде като обратна връзка, че добре е, че се чества 140-годишнината от Освобождението, че се уважава историята, че президентът Радев спомага за културния диалог, но някак си настрана бяха оставени конкретни търговско икономически измерения, които са важни.
-Успя ли все пак Радев да разчупи ледовете, които бяха наслоени от предходния президент на България?
-За разчупване на ледовете при такива сериозни държави, каквато е Русия, не можем да говорим от една среща, по-скоро трябва да регистрираме процес с натрупване на събития. Говорите за един минал петгодишен мандат, в който е имало подчертана антируска риторика от президента Плевнелиев, евроатлантическият дискурс не би трябвало да отсъства, при който и да е политик на държавно ниво, но не и когато се разгръща в антируски контекст и тогава по-скоро грешим, като залитаме в крайности. Не трябва да се подценява сериозния и балансиран сигнал, който отправя българското правителство с отказа да екстрадира руски дипломат по случая “Скрипал”. Това е много важно дипломатическо намигване, че България не участва в тези чужди битки в момента и няма защо да взима тази позиция. Това на езика на дипломацията е политически акт и жест към Русия. Обикновеният наблюдател едва ли ще го оцени толкова високо, но за дипломатическия протокол, то не остава незабелязано. Тук идва въпросът дали няма някакво разместване на геополитическия пъзел, в по-широк контекст. Трябва да отчетем и факта, че сега конюнктурата е в наша полза, преди няколко години такива маневри бяха под въпрос. Това позволява България в по-продължителен етап да играе балансираща роля, която разгръща в последно време, като например в диалога Турция – Брюксел. Разбира се, провеждането на срещата във Варна /бел.ред. – разговорите на Реджеп Тайип Ердоган с Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер/ няма как да не е забелязана от Москва. Жест към България е, че все пак по време на Председателството ни на ЕС, руската държава удостоява с домакинство и президентът, и премиерът ни.
– Какъв кръг от въпроси ще бъде коментиран в Русия от Борисов? Какви са Вашите прогнози за това посещение, освен че България се стреми да играе ролята на балансьор? Очаквате ли този път да има и реални резултати?
– Реалните резултати можем да ги открием в някаква политическа заявка. Ние няма как да знаем, възможно е да е подготвен някакъв търговски договор или споразумение, което да се подпише. По отношение на газа възможно е да се получи някаква положителна вест, може би за проектохъба “Балкан”. От друга страна, ключово е да видим дали ще стане въпрос за намаляване на цената на природния газ.
Това с всички условности са вероятните теми. Разбира се, може да стане въпрос за нереализираните енергийни проекти “Южен поток” и АЕЦ “Белене”. Може да има едно по-плахо, по-плавно лансиране на тези теми, тъй като сега регистрираме тяхното възобновяване.