Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ под същото заглавие
– Не драматизираме ли прекалено прогнозата на НСИ, че към края на тази година българите ще паднат под 7 милиона? Застаряващото население е болест на цяла Европа, не само на България, нали?
Нормално е да драматизираме. Българинът е особено чувствителен по отношение на демографските показатели. Забележете, все още се вади и коментира информация какъв в бил броя на населението преди 1989 г. и какъв е в настоящия момент, без да се правят никакви разлики. Затова като заговорим, че се топим, младите бягат, ниска раждаемост, застаряващо население и т.н. в нас се появява едно специфично чувство на несправедливост и виновни за това са политиците. Ниските нива на раждаемост и по-високата средна продължителност на живота променят формата на възрастовата пирамида не само в България, но и в цяла Европа. Така че, да, това не е само български феномен. Но това е много специфичен проблем, не е толкова лесно решим и това го прави още по-драматичен в съзнанието ни. Негативните прогнози също оказват влияние върху драматизирането на проблема.
– Според шефа на НСИ България днес има сравнително висока раждаемост, в сравнение с 1997 г, когато удари дъното. Това решава ли ни проблема със застаряващото население и изчезването на младите примерно след 20 г.?
Според прогнозата на ООН през 2050 година населението на България ще наброява 5,4 млн. души, а през 2100 – едва 3,8 млн. България е една от държавите и с най-висок процент на смъртност в Европейския съюз. За 10 годишен период населението на България е намаляло с над 400 000 души според Евростат. Цифрите са наистина стряскащи. Промяната в демографската картина няма да се случи с магическа пръчка. Най-важният фактор за демографския спад не е икономически, а е културен. И тук не става дума за България. Най-богатите държави в света са с най-ниска раждаемост. Необходимо е само да се погледне демографската структура на страните от Северна Европа и да се сравни с най-бедните държави. Да се вземе предвид Африка – демографски бум. Индия – демографски бум.
Може да не ни прави толкова осезаемо впечатление към този момент, но ще се образува и още една генерационна пропаст в годините – децата като ценност и като смисъл на живот. Този процес е отбелязан вече в развитите държави, тук ще се случи на много по-късен етап, но не трябва да бъде подценяван.
За съжаление, бих си позволила да се изразя по-следния начин – смъртността, миграция към момента имат много по-голяма тежест в сравнение с нивата на раждаемост.
– Погледнато социологически какъв ефект има от това, че т.нар. средно поколение -30-45-годишни, у нас се е стопило в годините на прехода?
През 2012 година излезе едно проучване на КТ „Подкрепа“ с основен акцент, че между 1,2 млн. и 1,6 млн. българи са емигрирали от страната по време на прехода. Кои са тези хора – разбира се, голяма част хора в активна трудоспособна възраст. Много сфери с България бяха лишени от включването на тези хора. Този дефицит, комбиниран с всичко останали фактори, които коментирахме, са отговорите на въпросите защо чувстваме тези проблеми днес.
– В момента имаме 25 хиляди завръщащи се българи, заселващи се в България чужденци и 35 хиляди напускащи България българи за година. В какви демографски сценарии ще участват в бъдеще?
Аз имам малко специфично мнение по тази тема, с което смятам, че малцина ще се съгласят, а редица ще помислят за екзотична. Но смятам, че в следващите години ще започне връщане на част от първите поколения емигранти. Това поколение емигранти с построена концепция за връщане към България. Емигрантите с формулата – отиваме, работим, издържаме семействата си, образоваме децата си и се връщаме в България. По-голямата част от заминалите, които извършват нискоквалифициран труд не се осигуряват в страните, в които живеят, и като достигнат пенсионна възраст ще им е по-изгодно да се върнат в България.
От друга страна смятам, че младите, които напускат, някаква част от тях също ще се връщат тук. Тяхната концепция е построена по различен начин- отиваме, учим, трупаме някакъв опит, капитал, контакти и се връщаме. Има значително неразработени бизнес ниши и възможности за добра работа в България. Това ще привлича. Дано прогнозата и наблюденията ми се окажат верни.
– Какви политики трябва да се приложат към множащата се група на пенсионерите – хора трудови, с професионален опит и капацитет, но които трудно си намират работа или се хващат на нискоквалифициран труд?
Тези хора трябва да бъдат задържани на пазара на труда до този момент, до който се чувствам добре да работят. Виждаме пред какви проблеми се изправяме по отношение на липсата на работна ръка. Трудно ще е да преодолеем дефицита на медицински сестри, лекари, учители, социални работници, специалисти в индустрията и т.н. Затова е необходимо насърчаване на бизнеса да наема такива хора. Трябва да бъде преодоляна стигмата на пенсионирането като изваждане на човек от строя, загуба на компетенцията му и т.н. Така и пенсионерите, които имат желание да работят, и бизнесът, и държавата ще са доволни. Не е в моята сфера на компетенция да изразявам мнение за конкретни политики, но сред пенсионерите има потенциал и този потенциал не трябва да бъде губен.
– Наскоро четох прогноза, че през 2030 г.30% от населението на България ще живее в София, а вероятно по-голямата част от българите ще са в големите градове. Какво ще стане със земеделието ни, със селото?
Това е процес, които се развива от доста време. Но това са процеси, които са нормални предвид факта, че се изменя структурата на българската икономика. Например по времето на социализма делът на селското стопанство в България е бил няколко пъти по-голям от днешния. Днес аграрния сектор е 4% от БВП. 65% от икономиката ни е в сферата на услугите. Това от една страна, от друга страна и вътрешната, и външната миграция са подхранвани от един основен аргумент – по-добър живот. Специфика на българското съзнание е че на миграцията се гледа на като на неуспех на обществото и най-вече на политиците. Рядко някой говори, че млади хора, които искат развитие, добро образование, забавления, не мога да намерят това в малките населени места и селата. Времето, в което живеем е различно. Но гледката на „изоставените къщи“ ще тежи на колективната ни съвест още поне няколко поколения.
– Според Светлин Наков, съосновател и главен изпълнителен директор на Софтуерен университет (СофтУни) през 2030 г. се очаква 85% от днешните работните места няма да съществуват в този си вид. Нискоквалифицираните работници ще са заместени от роботи. Ще изчезват професии (шофьор на такси, готгвач и сервитьори), ще се появят нови – треньор на роботи. Според експерта вероятно няма да има нужда и от министерство на труда, защото работа ще има само за висококвалифицираните работници, а хората без работа ще бъдат обслужвани от социалните системи. Вярвате ли, че това ще се случи в България само след 12 години?
Интересна прогноза, с която няма как да не се съглася. Мнението ми обаче е че този процес с такава драстична промяна в процентно отношение в България няма да се случи до 2030 г. 12 години е много кратък период по отношение на такава промяна. Ще е необходимо много повече време за трансформиране на бизнеса и толкова сериозни инвестиции в промяна на производствените процеси и тяхното роботизиране с намаляване на значението на живата работна ръка.. В определени сфери ще има сериозна промяна несъмнено, но пак повтарям 12 години е кратък период. Не трябва да забравяме и един дебат, които тече в някаква степен, но все още не е толкова задълбочен, а именно развитието и навлизането на технологиите, които заместват хората. Ние все още възприемаме развитието на технологиите като помощ в работата на хората, а не като начин хората да бъдат заместени. Този дебат не е толкова елементарен и има различни концепции и нюанси в него.