Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“
– 60-те дни на Борисов 3 какъв знак носят, г-н Ганев? Много събития се случиха.
60 дни са малко време за да даваме категорични оценки. Традиционно на правителствата се дават 100 дни толеранс, в които грубо казано, да задвижат колелото. На този кабинет обаче никой няма да му даде 100 дни и това е в реда на нещата. Борисов е премиер за трети път, а не малка част от екипа му са вече познати за нас лица от първите му два мандата. Именно заради това критиките към работата на кабинета започнаха от първия ден.
– Ваши колеги обявиха данни, че подкрепата за кабинета Борисов 3 е почти същата като за предходния. Предвестник на какво е този резултат?
Това по никакъв начин не трябва да ни учудва. Ако погледнем данните назад в годините е видимо, че моментите на висока стартова подкрепа за един кабинет е налице при рязка смяна на властта и наличието на харизматични фигури, на които се възлагат огромни надежди. Примери в това отношение са Иван Костов през 1997 г., Симеон Сакскобургготски през 2001 г. и Бойко Борисов през 2009 г. Очакванията и към тримата са гигантски, затова и общественият ентусиазъм е налице. Не можем да очакваме след 8 години в управлението на ГЕРБ, третият мандат на Борисов да предизвиква огромна еуфория. Ако ме питате мен, това е белег по-скоро на нормализация на политическия ни процес, отколкото на някаква негативна тенденция. Българинът като че ли показва, че вече е по-малко склонен да експериментира, а това само по себе си е стъпка в правилната посока.
– Кабинетът Борисов 3 се захвана да преборва бумащината и бюрокрацията. Критици обаче твърдят, че обратът не може да се случи бързо. И правят асоциации с електронното правителство, което коства парите и декларациите на доста управленци. Вие как мислите?
Обявената административна реформа е първата по-сериозна инициатива на този кабинет. Несъмнено нещо необходимо и полезно. За жалост дебатът около нея потъна около скандалите с изтребителите и НДК. Електронизацията на административните услуги е въпрос от ключово значение по няколко причини – на първо място това ще съкрати огромно количество човекочасове за чакане по опашки, на второ място ще съкрати административни разходи, на трето място ще улесни бизнеса и навлизащите чуждестранни инвеститори. Или с други думи можем да се сетим за много на брой добри резултати вследствие на подобна електронизация и за нито един аргумент срещу тези промени. Като знаем темповете на работа на администрацията ни не съм оптимист, че това ще се случи бързо, но пък по-важното е да се случи.
– Не се ли поотмести акцентът върху строежа на инфраструктурни проекти от Борисов 3?
В първия и втория кабинет на Борисов могат да се видят много ясни сюжети. В началото на първия му мандат това беше справедливостта – повишена активност на МВР, показни арести и прочее. След това акцентът падна върху изграждането на инфраструктура. Прословутите магистрали бяха силна политическа линия до края на първия мандат, като дори се прехвърли и във втория. Вторият кабинет на Борисов имаше два политически сюжета, които вървяха паралелно, а и донякъде се конкурираха. Това бяха стабилността и реформите. Едната съответно наложена от ГЕРБ, а другата от Реформаторския блок. Основното питане сега е кой ще е сюжетът на третия мандат. Подчертаната външнополитическа активност в първите месеци на Борисов 3 прави впечатление. Българският премиер вече се чувства комфортно на международната сцена. Най-вероятно това ще е съпътстващ сюжет поне до края на европейското председателство. Въпреки това, надали ще е достатъчно да изпълни със смисъл 4 годишен управленски мандат. Нужна е посока и цел. Като че ли с административната реформа Борисов се опитва да напипа нов сюжет. Някакъв тип модернизация. Но за да е голям сюжет не може да остане само в администрацията, а трябва да навлезе и в други сфери. Образованието няма как да остане незасегнато след големите обещания в рамките на предизборната кампания.
– Скандалът около уволнението на шефа на НДК Мирослав Боршош от Лиляна Павлова и връщането му от Борисов обратно, породи въпрос. Има ли еманципация на отделни министри от премиера? И как да тълкуваме движението на Боршош?
Не виждам индикации, че Борисов не контролира изпълнителната власт. Случаят ми се струва не толкова битка между лобита, колкото битка между различни концепции за НДК. От едната страна имаме подхода на Лиляна Павлова, която вижда в НДК структура, която е с лоши финансови параметри и със забавени ремонти около председателството. Съответно като принципал (тогава все още) на НДК тя взима рационалното решение – правим промени в ръководството. От другата страна стои Мирослав Боршош, чиято визия е че НДК е, и трябва да бъде културен център, а той е направил не малко в последните години по този въпрос. За това свидетелстваха и множество културтрегери. И тук въпросът е може ли културен център да изкарва пари? НДК като културен център ли трябва да се развива или като държавен актив, който да генерира печалба? Може ли и двете? Между другото отговор така и не се получи. Продължава да липсва ясна визия за развитието на НДК.
– Анализатори гадаят докога ще издържи този кабинет – въпрос, заложен още от създаването му. Ето, президентът Георги Първанов говори по една телевизия за избори 3 в 1 и за наченки на война между институциите, визирайки опитите да се дискредитира президентът Румен Радев. Как гледате на такава прогноза?
Не виждам политическа логика в подобна прогноза по няколко причини. На първо място, няма как да се събере подобно огромно мнозинство за импийчмънт на президента в това Народно събрание. На второ място, ако влезем все пак в тази хипотеза, след импийчмънт по конституция вицепрезидентът довършва мандата, така че предсрочни президентски избори няма как да се състоят. Да правим прогнози дали кабинетът ще изкара пълен мандат е чиста проба врачуване. Струва ми се сигурно от днешна гледна точка, че до края на европейското председателство не може да говорим за предсрочен вот. Не изключвам това правителство да изкара и пълен мандат. Въпреки, че мнозинството е близо до ръба от 121 народни представители, не виждам сериозни разногласия между ГЕРБ и Обединени патриоти. Освен това Симеонов, Каракачанов и Сидеров добре разбират, че в по-удобна за тях конфигурация едва ли могат да попаднат при нови избори и надали ще тръгнат да цепят коалицията. Дори и някой от тях да потърси самостоятелен политически път в опозиция, то „Воля“ вероятно бързо ще се впише като партньор в парламента и в изпълнителната власт.
– Какво може да попречи на Борисов 3 да изкара пълен мандат?
Силни социални трусове вътре в страната. Бедността и ниските доходи остават най-големият проблем пред българина. Въпреки стабилния и относително висок икономически ръст в последните две години, за осезаемо покачване на жизнения стандарт не може да се говори. Протестен потенциал има и това не трябва да се подценява. Исканията и проблемите на хората, които бяха по улиците през 2013 г., все още не са удовлетворени. За жалост обаче тези проблеми не могат да се решат бързо с някакви мерки. До голяма степен те зависят и от нас – да работим повече, да създаваме повече, да бъдем по-предприемчиви.