Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ под същото заглавие
– ГЕРБ води с около 4 пункта пред столетницата. Този резултат разминава ли се с данните на „Тренд“ преди изборите, г-н Ганев?
Преди всичко, искам да изкажа огромна благодарност от името на целия екип на изследователски център „Тренд“ за доверието, което ни гласува вестник „24 часа“ именно ние да бъдем агенцията, която вашето издание ползва в месеците преди изборите. През февруари и март изследователски център „Тренд“ направи две национални представителни проучвания по поръчка на „24 часа“ за електоралните нагласи на българите и в крайна сметка, те се оказаха едни от най-точните предварителни проучвания. И двете изследвания ясно показаха структурата на вота – ГЕРБ водеше с няколко процента пред БСП и сигурни участници в Народно събрание бяха именно петте партии, които имат най-добри резултати и според всички езкит полове към този момент.
– Тази година масово се коментираше по-високата вълна конформистки вот – гласоподаватели, които следят кой ще е победител, за да гласуват за него. Как го обяснявате?
Това, което ясно се наблюдаваше в месеците преди изборите, беше фокусиране на вниманието в битката между първите двама – ГЕРБ и БСП. Фактически цялата кампания мина в остро противопоставяне помежду им, което оформи до голяма степен двуполюсност. Ефектът от това беше, че и двете партии успяха да консолидират под знамената си съответно десния и левия електорат. Началото на този процес видяхме още на президентските избори, когато Радев мобилизира целия ляв вот. Това от своя страна накара по-малките леви формации като АБВ и Движение 21 да се обединят преди предсрочните парламентарни избори, за да увеличат шанса си за прескачане на бариерата. Но дори това не им донесе желаните 4%. След изборите за държавен глава пък започна процес по фрагментиране на реформаторското пространство. Това позволи на десния избирател да идентифицира в ГЕРБ единствената дясна формация, която може да спре БСП по пътя й към властта. Крайният резултат от всичко това е, че социалистите постигнаха електорален връх от около милион гласа, което е огромен успех за столетницата. Те успяха да удвоят резултата си от 2014 г. Практически Дончева и Калфин взеха общо около 200 хиляди гласа на президентските избори, но този процес по консолидация на левицата към БСП е продължил. Днес заедно АБВ И Движение 21 имат два пъти по-малко гласа като резултат, а тези леви симпатизанти са се върнали към БСП. ГЕРБ пък от своя страна постигна безпрецедентна победа. Партията на Борисов вероятно ще надмине резултата си, в абсолютни стойности, от парламентарните избори през 2013 г. и 2014 г. При това след двугодишно управление в много сложна конфигурация. Прецедентът идва от там, че за първи път, в най-новата ни история, партия, която излиза от властта, постига по-висок резултат.
– Как ще се разпределят гласовете от Турция и в чия полза?
На президентските избори видяхме, че ДПС не е загубила съвсем влиянието си в изселническите организации в Република Турция. Въпреки това, не трябва да имаме никакво съмнение, че ДОСТ ще има сериозно предимство в гласовете, които ще дойдат от Турция. Предполагам, че разпределението ще е нещо от рода на повече от две трети в полза на ДОСТ, а останалите ще са най-вече към ДПС. Това, което истински обаче трябва да ни притеснява, е позицията, която зае турската държава, агитирайки със свои официални лица в кампанията на една партия. Това, което ми направи впечатление, че ние не дадохме достатъчен отпор в това отношение. Позицията ни трябваше да бъде по-твърда. Най-опасното нещо е да започнем да свикваме с подобни явления – чужда държава да се меси във вътрешните ни работи и изборния процес. Приемем ли подобни феномени за нещо нормално, тогава проблемите ще са станали вече толкова големи, че няма да можем да им противостоим.
– Какви са сценариите за нова власт?
Без да имаме крайните резултати, трудно бихме могли да говорим за възможна управленска конфигурация. Въпреки това, можем да изключваме някои варианти. На първо място, коалиция около БСП ми се вижда вече напълно нереалистичен сценарии. Въпреки че социалистите съставиха правителство през 2013 г. като втора политическа сила, то днес вече ситуацията е различна. През 2013 г. ГЕРБ беше в политическа изолация, докато сега Обединените патриоти изглеждат напълно възможен партньор. Най-вероятно именно първият разговор за общо управление ще бъде между ГЕРБ и патриотите. Въпреки това той няма да бъде лесен. Ако сборът на депутатите на ГЕРБ и Обединени патриоти не събират мнозинство или имат съвсем крехко такова, тогава на помощ може да дойде и „Воля“ на Веселин Марешки. Ето ви едно възможно управление. Другият голям въпрос, който се поставяше, беше дали ще има голяма коалиция. Този вариант вече можем да го изключим. По-вероятен ми се струва сценарият за нови предсрочни парламентарни избори, отколкото голяма коалиция.
В последните месеци се чуваха и гласове в посока на това, че евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ могат да поставят условие Борисов да не е премиер, за да подкрепят кабинет на ГЕРБ. След този убедителен резултат на ГЕРБ обаче, такова настояване не би било адекватно. В този ред на мисли, трябва да очакваме в следващия месец да се състави трето правителство с министър-председател Бойко Борисов.
– Има ли опасност от нови парламентарни избори наесен? При какви обстоятелства може да се случат?
На днешна база това изглежда малко вероятен сценарии. Мостовете между различните политически сили не са изгорени. Трябва да имаме предвид и още едно много важно обстоятелство – партиите са много изтощени в организационно и финансово отношение. Практически те се намират в перманентен изборен цикъл от август насам. Това са близо 8 месеца непрекъсната работа на терен и максимална мобилизация. Нещо повече, преди един предсрочен парламентарен вот трябва да се възобнови дебата за промяна в изборните правила. ГЕРБ са дали заявка следващите избори да са мажоритарни, за да се съобразят с волята на гражданите, изразили тази позиция на референдума през ноември. Това променя изцяло играта. По-малките партии не биха се съгласили на подобна изборна реформа. БСП също има скептична позиция за мажоритарните избори. В една такава ситуация ГЕРБ ще излезе с много силна позиция на едни нови избори. Освен това, в хипотетичната ситуация на нови избори, автоматичният рефлекс на избирателя ще е да посегне към бюлетината за най-голямата партия, за да се състави стабилно правителство. Хората искат стабилно управление, а не спирала от избори. Всичко това ще накара по-малките партии да са по-сговорчиви в преговорите за коалиционно управление. А и няма какво да се лъжем. Трудно е на прага на изпълнителната власт да откажеш да участваш в управлението и да поемеш огромния риск на новите избори.