Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ под същото заглавие
– Всеки 2-и сред 18-29-годишните се замислят да емигрират от България, регистрира проучване, което изследователски център “Тренд” проведено в началото на февруари по поръчка на “24 часа”. Любопитно е колко от тях действително ще го направят – имате ли поглед?
Много трудно може да се определят размерите на тези, които реално биха направили тази крачка. Но е видно от проучването, че декларативната нагласа е висока сред най-младите, което само по себе си е червена лампичка. Ясно е че при по-оптимистични икономически перспективи и по-добри възможности за работа, ще се повиши вероятността младите хора да останат в България или тези, които са навън, да се върнат в нея. Разбира се,даваме си сметка, че картината за миграционните нагласи на младежите включва много нюанси защо биха се решили на тази стъпка, но основната е икономическа чувствителност към средата.
– Масово е убеждението, че доброто образование осигурява по-добър живот – 80 на сто сред българите споделят това убеждение. Само че всеки четвърти сред младите има друго виждане. Как според вас тази група вижда бъдещето си?
Образованието все още е ценност в българското общество. И висшисти, и хора с основно образование, оценяват, че то е важен трамплин към по-добър живот. 25% от младите на възраст от 18-29 г. обаче не свързват образованието с по-добър начин на живот. Нека си дадем сметка, че има семейства, в които родителите са образовани, но живеят в лишения, което оказва влияние на усещането на младите хора за връзката образование – по-добър начин на живот. Просто не я виждат реализирана. Въпреки това все още в България да си добре образоване е престижно, въпреки че този престиж се губи леко.
Друго, което трябва да имаме предвид също, че млади хора записват висше образование, само за да учат нещо или само за да се откъснат от родителите си и да живеят самостоятелно, а след това изобщо не се реализират в дадената сфера. Това определено сваля цената на образованието, защото се формира възприятието, че дори да учиш не можеш да се реализираш, не можеш да си намериш добра работа. Необходими са сериозни стъпки в тази посока, за да може младите хора да се ориентират и да правят правилен избор относно образованието си.
Относно това как тази група вижда бъдещето си, виждаме от изследването един от отговорите – емиграция в чужбина.
– Според проучването, най-популярни емигрантски дестинации са Германия, Великобритания и Испания, следвани от САЩ и Италия. За образование, работа или просто мечта?
Сред замислялите се да емигрират има висок дял учащи, което само по себе си е показателно, че получаването на образование в чужбина също е един от аргументите за емиграция. Разбира се, това е само едната страна на монетата. Има дял от хора, които се замислят да емигрират, за да си намерят по-добра работа, т.нар. икономически емигранти. Лично според мен е малък делът на хората, които искат да заминат, защото мечтаят да живеят на друго място. По-скоро емиграцията в България е рационализирана и се определя от формулата най-вече свързана с по-добра работа и заплащане.
Видно е и по държавите, за които българинът се замисля и те са или свързани с представите ни за добро образование, или с намирането на добре платена работа.
– Близо 2/3 от анкетираните твърдят, че тук не могат да си намерят добра работа и няма перспектива да си повишат жизнения стандарт. С други думи – България не е място, където хората могат да постигнат житейски успех. Каква е цената на оставането тук тогава?
Нека не забравяме, че българинът е човек, който когато му се случва нещо добро, чука на дърво да не го чуя дявола. Какво имам предвид – има хора, които оценяват България по дефиниция като страна, в която „няма оправия“. Има и една друга страна, в някаква степен специфична – битовизирането на мечтите, липсата на широк хоризонт. Житейският успех се мери основно през работа, през жилище, през кола, през дрехи. Често липсва меренето на този успех през личностна удовлетвореност, която не на всяка цена минава през къщата и колата. Цената на оставането тук е такава каквато ти си поставиш. Няма една мерна единица. Няма един аршин.
– Кореспондира ли високият дял млади, желаещи да емигрират, с представата за България като безперспективно място за живот?
Тук можем да направи този извод. Естествено е младите хора да търсят възможности за по-добра реализация, за по-добро образование и т.н. Младите, във възрастовата категория 18-29 г., са по-скоро оптимисти, че в България можеш да живееш спокойно и да си намериш добра работа, но са по-скоро песимисти, че можеш да повишаваш жизнения си статус. Усещането, че не може да подобряваш живота си естествено създава усещане за неудовлетвореност, което няма как да не оказва влияние върху важни житейски решения, каквото е емиграцията.
Не трябва да забравяме, че има и една романтична представа, че чужбина всичко се случва много лесно и тази романтична представа лесно заразява младите хора, които сега трупат своя жизнен опит. Това също е причините, младите искат да заминат.
Има и една друга специфика, а именно, че има и доста млади хора, чиито родители са емигранти и тяхното установяване в чужда страна е значително улеснена. Но е трудно да се определи какъв процент от младите хора към момента са в такава ситуация.
– Мнозинство у нас – 61%, се чувстват беззащитни пред престъпниците. Обяснява ли това нежеланието на 70% хората да сменят местоживеенето си до момента и слабите нагласи за вътрешна миграция? Има ли връзка?
Тук трябва да имаме предвид, че чувството да бъдеш жертва може да варира от битово престъпление до престъпление срещу личността. Това е една от причините да има и такъв висок дял. Примерно жените, за сметка на мъжете, се чувстват много по-застрашени, че ще станат жертва на престъпление. Когато говорим за страхът от престъпление е видно, че в малките населени места – малък град и село, значително по-висок е делът на тези, които се страхуват от това да станат жертва на престъпление за сметка на живеещите в столицата, където това усещане е по-слабо. Относно наличието на връзка свързани с вътрешната миграция е трудно да направим категорично такава връзка, защото всъщност данните показват, че в малките населени места, хората в най-големи дялове биха искали да останат да живеят, където се намират в момента. Реално едва 7% от българите са склонни на тази вътрешна миграция.
– Близо 900 хиляди у нас или 17% твърдят, че са потенциална жертва на алоизмамници. Реалистично ли е? И как този престъпен бизнес може да бъде спрян?
Приемайки, че 1% от извадката е равна на 55 000 души , то излиза, че над 900 000 хил. са били потенциална жертва на телефонни измами. Важно е да направим едно уточнение, във въпросът не е конкретизиран определен период, в който да са полувили това обаждане, например през последната една година. Даваме си сметка, че телефонни измами има в България от доста години, което прави напълно реалистична картината толкова много хора да са били обект на опит за такава измама. Възрастните хора са най-чест обект на такъв вид престъпление, защото те са най-малко мобилната социална група и мога да бъдат намерени много по-лесно на стационарен телефон.
Целта в голяма степен да зададем този въпрос бе провокиран от желанието ни да покажем в някаква степен размера на този вид престъпление. Говоренето по темата също е вид превенция и намаляване на измамените.