Статията е публикувана във вестник „Труд“ под същото заглавие
Какво можем да очакваме от предизборната кампания? Питате се, че какво ново може да се очаква въобще? Въпросът е там, че дойде моментът за препозициониране и преконфигуриране на политическото пространство. Под това препозициониране и преконфигуриране разбирам две неща – едното е засилваща се идеологизация, а другото – окрупняване на фрагментирания политически пазар. Впрочем тези тенденции не са от вчера, може да се наблюдават отпреди близо една година – протичат в лявото, протичат в дясното, протичат и при субектите, които сега идентифицираме като “Обединени патриоти”.
Тоест какво можем да очакваме на фона на тези тенденции. От политическия процес, разгръщащ се на публично равнище, можем да засечем хипотетичните сюжетни линии. Към настоящия момент тези линии са най-общо две – сблъсъкът и засилващата конфротационна взаимна легитимация между ГЕРБ и БСП, както и останалите субекти, които ще влязат в 44-тото народно събрание. Това се очертава и генерира и от социологическите проучвания. ГЕРБ и БСП с малка разлика в полза на партията на Борисов, това сочат засега данните.
Метафорично, на футболна лексика, има вероятност да гледаме един сблъсък от Шампионска лига – трофеят е връчването на първия мандат. Другият сблъсък е от турнира УЕФА/Лига Европа – той е с малко по-комплициран сюжет, става въпрос за това кой ще прескочи групите – разбирайте 4% праг за влизане в парламента. Социологически освен ГЕРБ и БСП влизат още три политически сили – ДПС, “Обединени патриоти” и “Воля” на Веселин Марешки. Това обаче бяха моментните снимки досега, тези данни не са прогноза. Под чертата имаме раздробена десница и нови либерални субекти, които тепърва ще трябва да ангажират публиката с отвъдличностни драми и сблъсъци.
Сега тези два основни сблъсъка съдържат концепции за протичане и на други допълнителни субконфликтни точки, които по-скоро ще съпровождат общия психофон. Накратко, големите два субекта схващат много добре играта на “двуполюсната битка”. Тази битка изсмуква, създава две основни по-големи течения, подчинява другите на себе си, да не кажа привлича. От друга страна, другите по-малки сили разбират тази логика, най-вероятно ще търсят сблъсък, разговор с “големите”, за да бъдат легитимирани в по-големия сблъсък.
Описвам сюжетните линии с тези метафори, за да мога да предложа визия на картината, която имаме в момента. Да, очертаващата се битка на големите донякъде е нормална и логична. Донякъде имаме и инерция от този сблъсък от провелите се президентски избори. Сега основната линия на това как партийната битка да се маркетира в личностна се разгръща през отварянето на листите за граждански квоти, общественопопулярни фигури, които да допринесат за интереса към строгия характер на партийните листи. От друга страна, това ще се реализира и през лидерския сблъсък между Борисов и Нинова, а също и с изявите на Веселин Марешки и Красимир Каракачанов, Радан Кънев и Христо Иванов. Другата интересна битка ще е повече на терен – тази между ДПС и ДОСТ. Целта на Движението за права и свободи е запазване на монопола и трайно маргинализиране на ДОСТ. Обратното, ДОСТ ще целят пробив на терен и в социалната база на ДПС.
Зад тези сблъсъци ще се търсят оригинални политически оферти към избирателя. Все пак електоралната подкрепа определя в кой турнир участваш. Тази електорална подкрепа може да се нарича и социална база, носеща със себе си определен идеен комплекс, който сякаш в последно време е излязъл от летаргичния си период. Тоест можем да говорим за повишена сетивност на българското общество, има изостреност.
Битката между ГЕРБ и БСП, която ще се разгърне, е ясна, нормална и логична. Остава да се надяваме на нейния съдържателно-идеологически характер. Идеологическият характер е задължителен и за останалите политически субекти. Защо ли? Освен че така трябва да е по условие, после ще са важни възможните коалиционни формули. Защото освен това кой ще получи първия мандат, важно е и кой има по-голям шанс да го реализира.