Интервюто е публикувано в PIK.bg
– Г-це Славкова, служебният кабинет влезе с размах в министерствата. Как оценявате първите им действия?
– Все още е рано да дадем категорична оценка за действията на служебния кабинет. Видно е, че в една част от министерствата има доста по-осезаема активност на служебните министри. Такъв пример е здравното министерство. Не очаквам сериозна доза реваншизъм, която да бележи този служебен кабинет. Балансираният му състав оставя впечатление за равен старт на политическите партии за изборите. Въпросителна обаче се появява с действията по отношение на смяната на част от областните управители на ГЕРБ, които бяха заменени с такива на БСП и НДСВ. Все пак областните управители имат роля в технологията на парламентарните избори – провежда консултации с партиите и коалициите за определяне на състава на районната избирателна комисия, подготвя организационно и технически изборите. Вкарването на служебния кабинет в хипотеза, че се опитват да влияят на изборите по този начин, може да доведе до негативна оценка за неговата дейност.
– Централната избирателна комисия е изправена пред голямо предизвикателство с машинното гласуване. Ще успее ли и толкова ли е фатално във всяка секция да има машина?
– Тук трябва да говорим най-вече за технология. Необходимо е подготовка на документация, обявяване на обществена поръчка, логистика, обучени хора, което отнема технологично време, а изборите са съвсем скоро. Въпросът е също дали ще има компании, които за толкова кратък срок да се ангажират с набавяне на този тип машини. Все пак говорим за 12 400 избирателни секции, в които трябва да има машини за гласуване. Друго притеснение е дали избирателните комисии ще са готови за това. Нека припомним, че за президентските избори подготовката за осигуряване на машинно гласуване в 500 секции започна още в началото на юни 2016 г. и приключи непосредствено в дните преди изборите. Това бяха повече от пет месеца. Въвеждането в изборното законодателство на машинното гласуване съвсем естествено не е съобразено с факта, че ще има предсрочни парламентарни избори. Тоест, можем да си дадем сметка пред какъв сериозен проблем са изправени изборите. И тук не говорим само за оскъпяването на изборния процес.
– Масово се твърди, че при машините няма как да има подмяна на вота. Така ли е? А как да гледаме тогава на факта, че в САЩ се оплакват от руска намеса при избора на Тръмп, от хакерска атака?
– Машинното гласуване в някаква степен улеснява вота, може и да елиминира проблема с големия брой недействителни гласове, както и да минимизира възможността от грешки – съзнателни и несъзнателни на секционните избирателни комисии. Но са необходими и много сериозна подготовка, много ясна разяснителна кампания за ползите от машинното гласуване, за да не остава усещането, че може да се влияе върху изборните резултати. Не беше ясно обяснено на обществото какви бяха констатациите по отношение на резултатите от експерименталното машинно гласуване на президентските избори.
Ето аналогията с изборите в САЩ – такава аналогия може да се прави и налага, което да подкопае изборните резултати. Трябва да се има предвид, че в българския избирател има наслагвано с години недоверие към изборния процес.
– Задължителен референдум? Така твърди ВАС. Това означава ли кратък живот на следващия парламент, защото само ще променя Изборния закон…
– Това е интерпретация, която се налага, но няма законов аргумент 44-то Народно събрание да промени изборното законодателство с оглед резултатите от референдума и да се саморазпусне. Предсрочните парламентарни избори се провеждат по действащия изборен закон.
– ГЕРБ и БСП вече се захапаха. Кой какви послания изпраща към момента… Виждаме надцакване с програми и обещания за вдигане на заплати, пенсии. Отвориха ли партиите голямата кошница?
– По време на избори политическите партии – от най-малките до най-големите, правят всичко възможно да привлекат най-много избиратели и това е причината често да чуваме обещания, които звучат добре в ушите на избирателите, но тяхното осъществяване често е под въпрос. Това, което бележи тазгодишната предизборна кампания с разнасянето на големите кошници, е, че има едно налагане от страна на политическите партии на тезата, че се предлагат само възможни за реализиране неща. Едно можем да определим със сигурност и това е, че обещанията са със силен социален привкус. Българинът по-скоро предпочита да му се говори за увеличаване на заплатата, отколкото за инвестиции и по-развита и работеща икономика.
– ГЕРБ, БСП, ДПС, Марешки и патриоти. Кой как се позиционира към момента според вас?
– Изследването на Изследователски център Тренд през месец януари регистрира моментна снима с пет политически партии, които прескачат 4 процентната бариера. Кампанията на тази изборни има особено значение, особено що се касае до все още близките резултати между основните политически сили ГЕРБ и БСП. Обединените патриоти намериха златната формула – коалиционна формула, както и налагане на теми и обещания, които избирателите искат да чуят. Към този момент се очертава те да бъдат трета политическа сила, което да им отреди по-специална роля във формирането на следващото правителство. ДПС са позагубили сякаш кондиция и нейната основна битка е да запази основното си място на етническото поле. Партията на Веселин Марешки също може да има съществена роля във формирането на следващото правителство, което ясно ще бъде коалиционно. Пак повтарям кампанията, че артикулирането на послания, лицата в листите ще имат важно значение за изборните резултати на политическите партии.