Статията е публикуван във вестник „Стандарт“
Срокът за регистрация на партии приключи и не видяхме някакви сериозни изненади в последния момент. Основната интрига като че ли беше в малките десни и в малките леви. Наследниците на реформаторското пространство ще бъдат РБ, “Да, България” и “Нова република”. Това което правеше впечатление, е че „Да, България” започна с огромен първоначален устрем и ентусиазъм, който потопи Радан Кънев. Той вече не беше интересен. Обявяването обаче на новата платформа „Нова република” върна Кънев в играта. Той вече не е в тази слаба роля, в която беше само преди няколко седмици. Нещо повече, силната карта остана в него – именно Кънев предложи обединение между „Нова република” и „Да, България”, а Христо Иванов отказа. А на подобно отхвърляне за общи действия няма как да се погледне с ентусиазъм от традиционния избирател с реформаторски профил.
Промяната в коалиционната формула на БСП подчертава още веднъж патриотичната линия на червените, подета в последните няколко месеца. Именно на това се дължи и раздялата на социалистите със сателитните ромски организации, които бяха част от Коалиция за България.Доколко трябва оттук да се правят препратки към евентуална коалиция с Патриотите, няма никакво съмнение, че БСП имат сериозен проблем. Те нямат потенциални партньори в едно бъдещо Народно събрание. Това, което ми се струва е, че самата БСП не иска да управлява с ДПС. На второ място, Веселин Марешки ми се струва по-близо до ГЕРБ, отколкото до БСП. При патриотите пък няма едно мнение с това с кого да управляват. Струва ми се, че Красимир Каракачанов е по-склонен да играе с БСП, но това далеч няма да бъде достатъчно. Ако БСП трябва да съставя кабинет, надали ще успее да го направи и можем да влезем в много неприятна спирала – избори през два месеца.
Трудно виждам ДПС в каквато и да е управленска конфигурация. Патриотите са предпочитаният партньор. Движението има важна битка на предстоящите избори – да запази монопола си на етническото поле. Конкурентните на ДПС се обединиха и мачът ще е интересен. Въпреки тези общи действия между Местан и Дал, по-вероятно те ще останат под 4%-вата бариера.
Това което прави впечатление в обещанията на партиите е подчертаният социален елемент. Разликата с 2014 г. е отчетлива. Ако тогава в рамките на кампанията партиите се надпреварваха да декларират кой каква реформа ще направи, днес състезанието е кой колко повече пари за социална политика ще даде. Макроикономическата картина в последните две години позволи да се мисли за по-сериозни социални програми. Силно трябва да се надяваме тези темпове на растеж да се запазят, а не поради политическа нестабилност това да се отрази и на икономическите ни параметри.