Статията е публикувана във вестник „Труд“
Да живееш с родителите дълго време, след като си готов възрастово да поемеш отговорност за живота си, вече никак не се приема за проблем – нито от страна на младите хора, нито от страна на настойниците. Прогресивното нарастване на относителния дял на младите хора, които живеят в дома на родителите си, се задвижва от комбинация от икономически, образователни и културни фактори.
Според едно неотдавнашно изследване на „Евростат“ бе констатиран един факт, който ние прекрасно знаем – младите хора в България до късно живеят при своите родители. Но това не важи само за България. Все повече се очертава тенденцията към увеличаване на съвместното съжителство между младите хора и родителите им. Това се наблюдава не само в рамките на ЕС. Нарочно изследване на „Пю рисърч“ показва, че поколението „Милениум“ в САЩ е много по-склонно да живее с родителите си и се регистрира увеличаване на процента живеещи под един покрив след 2007 г. при относително постоянен дял от 1968 г. Формира се период в общества, в който вече не се гледа проблематично на факта, че детето не е напуснало родителската къща, а дори се нормализира като факт.
Снимка: вестник „Труд“
Доскоро икономическата криза от 2008 г. беше извеждана като причина хората на възраст до 35 години да живеят при родителите си. Интересен момент обаче е, че вече се отчита противоречие в тенденцията и независимо от икономическия цикъл броят на младите хора, които живеят с родителите си, продължава да се покачва.
Липсата на добра работа често е съпътствана с липсата на добро заплащане, което да дава възможност на един млад човек да води самостоятелен живот и ако няма собствено жилище, където да живее, то да може да си позволи да отделя пари за наем и всички битово прилежащи сметки. Още по-дълбока причина е сериозната непредвидимост на живота, нещо, което оказва силно фрустрираща роля за всеки млад човек.
Много често младите хора се чувстват ощетени спрямо родителите си и изпитват носталгия към нещо, което дори не са преживели, а именно мистификацията на спокойното време, в което са живелили родителите им. Един от големите социолози на нашето време Зигмунт Баумън също говори за тази осезаема тенденция, акцентирайки върху факта, че младите хора в Европа днес не очакват ползи и облаги от бъдещето, а напротив, загуби.
Друга причина, която също съществено оказва влияние върху увеличаването на дела живеещи при родителите си е и все по-късното сключване на брак на младите хора. Редица изследвания показват, че с падането на дела на сключените бракове се повишава делът на живеещите с родители или съквартиранти.
Извън всички научни обяснения, които могат да бъдат отчетени, най-простото е, че така е по-лесно. Често нежеланието на младите хора да се справят с предизвикателствата, които животът им поднася, ги поставя в ситуация да търсят своята комфортна зона, а тя е домът на мама и тате.
В България никога не е имало ясно изразен период, в който се приема за почти недопустомо ненапускането до късна възраст на децата на родителската къща.
Ако погледнем България като пример, където децата трудно се откъсват от семейното огнище, можем да отчетем и още няколко фактора, имащи значение към коментираната тема. Например 50-процентовата бариера на живеещите самостоятелно се преминава на 20-годишна възраст в Дания, докато това става на 30 г. в България. В по-късното напускане на дома на родителите българските младежи си приличат повече с гръцките, италианските, хърватските и словенските младежи.
По редица особености в България напълно нормално в едно семейно жилище да живеят различни поколения, но често това има ощетяващ ефект върху младите хора и техния опит в самостоятелния живот. Много често младите хора, които не живеят с родителите си, са поставени в такава ситуация само защото решават да продължат образованието си извън населеното място, в което живеят. Често част от тези хора се връщат в родното си място, и то в дома на родителите си.
Друга особеност, която може да бъде отчетена в България, е, че често социално-икономическото положение има понякога и обратен ефект – децата от богати семейства остават да живеят си родителите си, а тези от по-бедни семейства напускат, за да търсят препитание. Затова в някакво отношение икономическите причини не са толкова важен фактор в България, колкото, че съвместното съжителство е „най-доброто решение“. Тук може да бъде отразена още една особеност – една културна норма в българското общество, а именно ценността на децата. Видна е важността на българина децата му да бъдат образовани, да получават неща, които надхвърлят възможностите на родителите. Затова нерядко използваме изрази като „срамота е при живи майка и татко да работя“ или „тате носи, мама меси“. Много често родителите искат дълго време да напътстват децата си, да ги предпазват, което поставя младите хора в една комфортна зона, която след това те трудно напускат. Тази специфика още дълго време ще битува у нас и още дълго младите хора в България ще предпочитат родителския дом пред самостоятелното живеене.
Мъжете в България по-трудно късат с родния дом
Средно мъжете в България напускат след 31 години родителското тяло, а жените – на 27 години. Причината за това е, че силният пол са по-малко склонни от нежния да емигрират в големия град, тъй като в провинцията има по-често работа за мъжете. Това позволява на момците от малкия град да останат във фамилната къща. Много често дори след сключване на брак младото семейство остава да живее в къщата на някой от родителите. И по време на комунизма е имало дял от над 60% от младите, дори семейства, които са живеели при родителите на един от двамата.