Статията е публикувана в „Стандарт“ под същото заглавие
Безспорно интригата между първи и втори тур на президентските избори е коя политическа сила зад кой от двамата финалисти ще застане. В това отношение с голям интерес се следи как ще се преразпределят националистичния и етнически вот. Още в нощта след изборите ДПС даде заявка за подкрепа към Румен Радев. Докато при други формации волята на лидерите може й да не бъде спазена от електората, при движението това едва ли ще се случи. Така че, Радев може да разчита на солидна подкрепа под строй. В щаба му обаче следва да се опасяват от очаквания анти-ДПС вот, който ще налее вода в мелницата на другия претендент Цецка Цачева. Въпросът е и да не се повтори ситуацията от 2011 г., когато ДПС обяви публично подкрепа за Ивайло Калфин, но не мобилизира структурите си в негова полза.
В лагера на патриотите Красимир Каракачанов вече обяви, че не може “като чобанин” да изисква от електората си да гласува на втори тур за един или друг кандидат. В коалицията “Обединени патриоти” си дават сметка, че няма как мобилизират своите гласоподаватели, така както го прави ДПС. Нека припомним, че формациите, които се обединиха зад Каракачанов, реално надскачат своите парламентарни резултати. С други думи мобилизирана е широка периферия, която е по-трудно да бъде активирана в полза на друг кандидат. Аналогична е ситуацията и с Реформаторския блок. Там също партийните лидери трудно могат да влияят върху решенията на електората си кого да подкрепят на втори тур. Особено след като Радан Кънев обяви, че ще създава нов проект и на практика призова съмишлениците си да не участват в балотажа. Веселин Марешки, който със своя четвърти резултат стана изненадата на първи тур, също трудно би успял да насочи вота на своите 427 000 поддръжници към конкретен кандидат.
Бизнесменът наистина първоначално показа повече симпатии към Цачева и по-конкретно към нейното вице Пламен Манушев, но днес се застрахова, че не желае да дирижира своите привърженици как да гласуват в неделя. Не бива да забравяме, че голяма част от гласувалите за Марешки са изразили по този начин своя протестен вот срещу политическите сили. Затова и е трудно този електорат да бъде мобилизиран в подкрепа на кандидатите на големите партии. По отношение на подкрепилите Ивайло Калфин логично в по-голямата си част ще гласуват за Румен Радев.
Не бива да забравяме също, че на втори тур и опцията “Не подкрепям никого” ще обере част от протестния вот. Разбира се от голямо значение ще бъдат и финалните послания на Цачева и Радев.
Видяхме, че популистките изказвания и обещания проработиха и на тези избори. Така темата за бежанците вдигна резултата на патриотичните формации. И в тази президентска кампания имаше заиграване със социалните проблеми, независимо от това дали държавният глава може или не може да въздейства в това отношение.
Друг важен извод от 6 ноември е, че мажоритарният елемент има значение. Румен Радев надскочи електоралния потенциал на БСП и успя да мобилизира сериозна периферна подкрепа. Докато при Цецка Цачева всъщност не видяхме дори мобилизиране на твърдото електорално ядро на ГЕРБ.
Моето мнение е че предсрочни избори ще има, дори и при хипотезата Цецка Цачева да спечели на втори тур. Просто не виждам друг начин за преодоляване на създалата се политическа нестабилност.