Коментарът е публикуван във вестник „Стандарт“
Наличието на 17 кандидати за първия държавен пост не е изненада, а по скоро традиция в нашия политически живот. Но по-важно в случая е какво се случва сред основните политически сили.
В лявото пространство се развиха неизбежните междуличностни сблъсъци на хора, а не толкова на някакви платформи. Раздробената левица пък несъмнено ознаменува фиаското на Корнелия Нинова и нейната предконгресна цел да обедини лявото около кандидатурата на БСП за президентските избори. Крайният резултат е налице – Татяна Дончева, Ивайло Калфин и, разбира се, с всички условности – Пламен Орешарски, когото не бих определил като ляв кандидат, но който също може да дръпне ляв или просто опозиционен електорат.
Въпреки това раздробяване “Позитано” разчита, че въпреки всичко ген. Радев ще достигне до балотаж с кандидата на ГЕРБ, а другите леви партии ще са в безизходица и ще се наложи да подкрепят бившия ръководител на ВВС.
Всичко това обаче не увеличава шансовете на националистите за достигане до балотажа, въпреки появилите се на тази тема коментари и прогнози. Действително има фактори, които играят в тяхна полза. На първо място, националистическият лагер от десетилетия не се е явявал обединен. На второ място, международната конюнктура около мигрантската криза пълни вода в мелницата именно на техния кандидат Красимир Каракачанов. Проучването на изследователски център “Тренд” показа именно, че най-големите заплахи пред българите са бежанците, радикалният ислям и тероризмът. Все теми, по които обединените патриоти се чувстват силни. Каракачанов, за разлика от другите кандидати, може да си позволи по-радикално говорене по темата, което без съмнение се харесва на широки кръгове от избиратели.
Въпреки това обаче силите им не могат да стигнат, за да се преборят за балотаж. Въпреки раздробеното ляво политическо пространство и недобрата организационна форма на БСП трудно мога да си представя столетницата да падне под 400 хиляди гласа на предстоящите избори. А електоралният таван на Каракачанов е под тази бройка. Но един убедителен резултат на кандидатската двойка на националистите може да доведе до преструктуриране на формулата на сегашната изпълнителна власт, особено ако Реформаторският блок се представи неубедително.
Но дори и “бронзовите медали” за тандема Каракаченов-Нотев не са сигурни. Кандидатурата на Пламен Орешарски не бива да се подценява. Зад него е твърде възможно да застанат ДПС. Ако партията на Ахмед Доган успее да мобилизира максимално своите привърженици, не е изключено да станем свидетели на истински интересно крайно подреждане на кандидатите. Не трябва да забравяме, че на последните парламентарни избори ДПС успя да мобилизира близо половин милион гласа.
Що се отнася до ГЕРБ, не виждам особена драма относно това кой ще е кандидатът им. Партията на Бойко Борисов ще спечели без проблеми първото място на първия тур. Въпреки че президентските избори са мажоритарни, в България се води битка преди всичко между партии, отколкото между личности. Ясно е кой ще бъде водещият след вота на 6 ноември, като се има предвид наличието на организационни структури, позиции в местната власт и финансов ресурс. Пък и всички отчитат, че ГЕРБ има електорална преднина пред БСП с около 10-ина процента. Но все пак личността не е изцяло без значение, защото на втория тур на всеки от кандидатите ще им се наложи да мобилизират максимално много периферен вот.