Статията е публикувана във вестник „Труд“ под същото заглавие

Тази година резултатите от един референдум изправиха на нокти съюза и го поставиха в ситуация, в която на фона на всички кризи, през които се опитва да минава, трябва да се занимава с нелеката и непредвидима ситуация по напускането на един от членовете си. Само преди ден-два Никола Саркози допусна възможността за референдум за излизане на Франция от ЕС, ако спечели президентските избори следващата година. Подобна заявка направи и Марин льо Пен. Самата идея за Фрекзит и поставянето отново под съмнение на ролята на ЕС са сериозен индикатор, че тази вълна на антиевропейско говорене вече трудно ще бъде преодоляна.

А сега след горещото лято на Брекзит в рамките на съюза предстоят още два важни референдума: в Унгария, който е свързан с една от топ темите, която още дълго ще битува на политическата карта на Европа – бежанците, и в Италия, който е свързан с вътрешнополитическа тема, но с резултат, който може да доведе до сериозен трус в рамките на еврозоната.

Всъщност в годишната си реч пред ЕП Юнкер формулира много точно това, което става в съюза днес: “Никога досега не съм чувал толкова много лидери да говорят само за домашните си проблеми, докато Европа се споменава само между другото, ако изобщо се споменава.”

Референдумът в Унгария е едно от есенните предизвикателства, пред които ще се изправи ЕС. На 2 октомври унгарските граждани трябва да отговарят на откровено насочващия въпрос “Искате ли да позволите на ЕС да определя разселването на не-унгарски граждани в Унгария без одобрението на националното събрание?”. На фона на бежанския поток, на фона на неразбирателството между ЕС и Турция по тази тема, което може да отключи още по-сериозна бежанска криза, на фона на нестихващите проблеми в Близкия изток, всичко това ясно показва, че не можем да очакваме сериозни изненади какъв ще бъде резултатът от унгарския референдум, най-малкото защото въпросът е формулиран така, че възпроизвежда само един отговор.

Унгарският избирател е поставен пред избора да се съгласи с Орбан или да признае, че ЕС може да прави каквото си иска с Унгария.

“Целта на референдума е да се покаже, че мнозинството от унгарците са против брюкселската бюрокрация” е аргументът на Орбан и е поредната демонстрация на засилването на тенденциите “пазим суверенитета си”.
Но не само. Това е поредният факт, който показва, че ЕС се цепи поради липса на солидарност. Разбира се, значение има колко ще отидат да гласуват, а за да е валиден този референдум, трябва да са 50% от имащите право на глас. Играта на Орбан е опасна, защото при неуспех на референдума ще се сблъска с опозицията вътре в страната, както и с Брюксел, който може да използва резултатите като силна карта и да я размахва пред лицето на популисткото говорене по тази тема. Но ако унгарският референдум успее, картата ще бъде в други ръце – тези на Орбан, но и на други популистки партии в Европа. Това може да доведе до вълна от референдуми в други държави, които също искат да отхвърлят бремето на квотите за бежанците.

Не без значение за стабилността на съюза има и един друг референдум, който ще се провежда в рамките на тази година, а именно този в Италия. Въпросът, на който трябва да отговарят италианците, е свързан със сериозна конституционна реформа. Сигурно се питате какво ни интересува нас този референдум. Всъщност ни интересува много, защото при неуспех на тази реформа Матео Ренци обяви своето оттегляне, а това може да хвърли Италия в дълъг период на несигурност, а антисистемната партия в страната “Пет звезди” може да се окаже водеща политическа сила. “Пет звезди” е с противоречиви възгледи както за ЕС, така и за еврозоната. През юни партията предложи да се проведе референдум за отказ от еврото в качеството на национална валута на Италия. И освен страховете от инициатива на поредния популистки референдум, една криза в Италия може да доведе до още по-тежки проблеми в еврозоната, от което дори не е необходимо да споменавам, че всички губим.

През 80-те години в ЕС е имало само три допитвания

През 80-те години в ЕС са проведени три референдума, през 90-те е имало 10 допитвания, а от 2000 г. в рамките на ЕС са проведени повече от 40 референдума. Очаква се нови вълни от референдуми в рамките на съюза, а всеки един от тях може да доведе до неговото подкопаване.

Share This