Коментарът е публикуван във вестник „Стандарт“
Кандидатурата за вицепрезидент отново разбуни духовете в левицата. Със сигурност тя ще бъде по-скоро партийна. Създаде се усещането, че издигането на ген. Румен Радев е не толкова решение на БСП, колкото на АБВ.
Всички хипотези, че генералът е първоначален избор на Георги Първанов, а не на Корнелия Нинова, създадоха усещането, че тя не владее ситуацията. При това положение е повече от задължително за “Позитано” за вицепрезидент да бъде издигната силна партийна фигура от редиците на БСП. Напълно нормално е да очакваме едно от имената, които са спрягани за вицепрезидент, да е това на Илияна Йотова. Тук трябва да имаме предвид, че нейна номинация ще вкара в тази кандидат-президентска двойка още един нюанс – т.нар. европейска легитимация в ролята си на европейски депутат. Това би омекотило по един или друг начин образа на ген. Радев, който вече получи директни упреци, че играе за Москва.
На президентските избори, като чисто мажоритарен вот, винаги очакванията са, че ще може освен твърдия електорат да бъде мобилизирана и периферията. Това е целта на всяка една партия – да разширява електоралния си потенциал. Левицата обаче едва ли може да очаква сериозни резултати в тази посока. Разбира се, много голямо значение има и кои са другите кандидати в тази битка.
Прегръдката с АБВ също би оказало някакво негативно влияние, защото докато на други отцепници като Георги Кадиев, Татяна Дончева не се гледа в толкова голяма степен като на предатели, то Георги Първанов събира най-много негативи в това отношение сред структурите по места. Това може по някакъв начин вместо да действа мобилизиращо, по-скоро да даде обратен ефект.
Разбира се, изключително важно е какви ще бъдат посланията на кандидат-президентските двойки. Ясно е, че при тези избори външнополитическата тематика ще бъде на моменти доминираща в говоренето. Геополитическите ветрове не подминават страната ни и заплахата от ситуацията в Турция, и от евентуален бежански поток няма как да бъдат пропуснати.
Наесен ще има балотаж по обективни причини – ако под половината от регистрираните избиратели не са упражнили правото си на глас, избирателната активност трябва да бъде 50 + 1%, което трудно може да се случи на първи тур.
Социологическите данни показват към този момент, че на втори тур отново ще се сблъскат двете големи партии ГЕРБ и БСП.
Седмицата след първия тур ще текат разговори към кого да бъдат насочени гласовете на по-малките политически формации. Естествено би било Патриотичният фронт и Реформаторският блок да насочат своята подкрепа на втория тур към ГЕРБ, имайки предвид и заканата на Бойко Борисов, че ако не бъде избран президент от управляващата партия, ще има предсрочни избори. Тук винаги много голям интерес е представлявало накъде ще бъдат насочени гласовете на ДПС.
ГЕРБ още крие своя кандидат, но аз не мисля, че това ще бъде Бойко Борисов. Проблемът е, че скамейката на управляващата може да се окаже къса. Виждаме как през миналата седмица “отвод” си направиха Томислав Дончев и Кристалина Георгиева. Това създава усещането, че ГЕРБ по-скоро не са наясно към дадения момент кой ще бъде техният кандидат. Вариантът с Борисов може да изглежда спасителен, но той се чувства много по-комфортно на позицията на премиер. Не бива да пренебрегваме и вътрешнопартийните акценти. Ако Борисов стане президент, какво се случва с ГЕРБ, кой ще стане министър-председател, каква ще бъде ролята на Цветан Цветанов в партията са само част от въпросите, които нямат лесно решение.