Интервюто е публикувано във Фрогнюз под същото заглавие
При едни от най-мажоритарните избори още няма битка между кандидатите, защото кандидати няма. Дали всъщност не се оказаха къси скамейките на политическите партии? Трудно се прави информиран избор в ситуация, в която няма информация. Прегръдката на БСП с АБВ има и своя задушаващ характер. Това казва за Фрог Евелина Славкова, социолог от Изследователски център „Тренд“
– Г-це Славкова, само в България ли се случва такова чудо – да се води предизборна борба, след като няма издигнати кандидати за президент и за вицепрезидент от големите партии? Един политик оприличи течащата предизборна кампания като игра на #Pockemongo.
– Такава ситуация се оформи. При едни от най-мажоритарните избори още няма битка между кандидатите, защото кандидати няма. Виждаме трудността на българските партии да издигнат такъв кандидат, с който да имат най-големи шансове за добър резултат, такъв кандидат, който да удовлетворява всички страни, когато говорим за коалициите, които се оформят за президентския вот, такъв кандидат, който да изглежда адекватен на оформилия се политически контекст във вътрешнополитическо и външнополитическо отношение. Дали всъщност не се оказаха къси скамейките на политическите партии? Ако отместим поглед назад ще видим, че никога не е съществувала толкова ясна тенденция за ранно издигане на кандидатури. И на следващи избори от такъв тип пак ще водим този разговор. Ние непрекъснато правим сравнения с изборите в САЩ, но изборният процес там е конструиран по доста по-различен начин. Това, разбира се, не е оправдание, че над българския избирател е спусната димна завеса. Избирателите като цяло в много малка част вземат рационално политическите си решения, а липсата на информация за кандидатите задълбочава това. Трудно се прави информиран избор в ситуация, в която няма информация.
– Как ще коментирате събитията в Столетницата? Остри думи си размениха някои от знаковите лица на партията, други напуснаха. Мая Манолова възропта, че всичко се прави скрито и че изборът е предрешен. Добър ход ли е номинацията на командира на ВВС ген. Румен Радев за президент?
В последните седмици станахме свидетели на оформянето на поредните зони на напрежение в БСП. Винаги е било ясно, че в БСП има определени кръгове, които следват определена политическа линия. В очерталата се ситуация тези линии станаха още по-осезаеми. С заформилите се скандали, които станаха публично достояние, Столетницата заприлича на Реформаторския блок. Другото, което остава като усещане, е сякаш неумението на Корнелия Нинова да овладее партията. Нека си припомним коментарите относно евентуална кандидатура на ген. Радев, която беше преписана на АБВ, та трябваше БСП да обяснява, че това е избор на Нинова. Прегръдката с АБВ има и своя задушаващ характер. Трябва да имаме предвид и че на част от избирателите на БСП не им се нрави особено Първанов. Изборните резултати най-добре ще олицетворят тази ситуация. Относно кандидатурата на ген. Радев, можем да я определим към момента като сплотяваща АБВ и БСП, а това е добър ход с оглед необходимостта от събиране на повече електорална сила за изборите наесен.
– Според Вас каква ще е ролята на „Движение 21” при разпределение на гласовете в лявото пространство? Ще има ли някакво значение коалицията на Гергьовден с АБВ?
– След отказа на Движение 21 да участва в консолидиращия процес в ляво е съвсем нормално да очакваме издигане на кандидатура. Съвсем логично е тази кандидатура да бъде на лидера на партията, която е разпознаваема и възможността да има приличен резултат, по-висок от този на партията, е напълно реална. Това ще вдигне политическата цена на партията. А относно значението на коалицията между АВБ и Гергьовден аз лично не виждам особено значение, което да доведе до някакви значими резултати.
– И в ГЕРБ има мъгла, но като че ли твърдата ръка на Бойко Борисов си казва думата. Той ту отрича, че ще се кандидатира за президент, ту хвърля димки и фрази в пространство, които озадачават и партийците му, и гласоподавателите. Очертава ли се някакъв профил на кандидата за президент на ГЕРБ?
– Обединител. Бойко Борисов го каза. Това беше послание и към електората. В думите на премиера можем да открием този нюанс. Нека да си припомним, че едно от обвиненията към настоящия президент Росен Плевнелиев беше, че той не е обединител на народа. Даденото определение, че кандидатът трябва да бъде обединител е и вид заявка към избирателите, че ще бъде подбрана такава кандидатура, която да не буди такива определения като „разделящ нацията“. Не трябва да забравяме и още два същностни въпроса, когато говорим за евентуалното кандидатиране на Борисов – биха ли задоволили правомощията на президента премиера, и каква ще е съдбата на ГЕРБ ако Борисов заеме президентския пост. Ясно е че кандидатът ще бъде популярен и при победа, дори в ролята на надпартиен, то мисля, че ще има по-топла връзка с ГЕРБ отколкото, тази която имаше между ГЕРБ и Росен Плевнелиев.
– Ще гласуват ли реформаторите за издигнат от ГЕРБ президент или ще имат своя кандидатура? За момента разделението и при тях е налице. Ще стигнат ли до някакво единодушие?
– Реформаторите и този не успяха да ни изненадат. Запазиха традицията си да бъдат разделени, с различна визия какво да се случва с Блока, с невъзможността да текат лесно някакви процеси. Процедурата по избор на кандидатпрезидентска двойка стартира доста трудно и бе блокирана от взаимната неприязън между лидерите и личностите от партиите в коалицията. ДСБ и СДС се отказаха да посочват кандидати и поискаха това да направи Гражданският съвет към блока. От ДБГ пък се опитваха да напомнят, че Гражданският съвет е с изтекъл мандат, но все пак не излязоха с предложение. Съвсем скоро ще стане ясно дали коалицията ГЕРБ-РБ ще бъде пренесена и в президентството. Друго нещо, което ще стане ясно е и каква ще е съдбата на Реформаторския блок всъщност. Не трябва да забравяме, че коалиционното споразумение приключва с президентските избори. Въпросите са: кои ще останат в Блока и дали изобщо ще има такъв. Днес, Изпълнителният съвет на Реформаторския блок ще изслуша номинираните за кандидат-президентска двойка на партията. Да видим какво ще излезе.
– Някои от политолозите определят като сериозни кандидатурите на Красимир Каракачанов и Явор Нотев. На патриотите все пак им прави чест, че ги обявиха по-рано. Но ще използват ли те вота, за да имат някакво политическа изгода на по-късен етап.
– Всяка една от малките политически формации ще се старае да има добър резултат. Добрият резултат вдига цената. А цената е важна особено при парламентарни избори. Така че, определено, не само патриотите, но и другите политически субекти ще търсят след това вид„изгода“. Условието е, разбира се, прилични резултати. Относно кандидатурата на Красимир Каракачанов – не виждам нещо изненадващо в нея. Имайте предвид, че обстановката е в някаква степен в полза на патриотите. Темите, които те комуникират с обществото са свързани със страхове на електората. Безспорно бих се съгласила, че е положително, че кандидатурата на Каракачанов и Нотев бе издигната по-рано, но усещането ми е, че някак потъна в непрекъснатото говорене, че липсват кандидати. Това се дължи на факта, че всички чакат двете големи партии да издигнат своите кандидати. Само това би запълнило вакуума от липсата на кандидати.
– Ще издигнат ли свои кандидати за президент и вицепрезидент от ДПС или и този път ще подкрепят някоя от кандидатурите на другите партии. Къде най-вероятно ще отидат гласовете на ДОСТ?
– На този въпрос е трудно да бъде отговорено. Мнението ми е, че ако ДОСТ издигнат кандидат, то и ДПС може да се включи в такива игра. Към този момент не се виждат ясни индикации от двете партии какво да очакваме на есен. Относно къде ще отидат гласовете на ДОСТ, то първо да видим колко гласа ще има, а това може да се измери най-добре само през участие в изборите. Ясно е че ще текат преговорни процеси за подкрепа особено преди втори тур на президентските избори.
– И накрая – ако има балотаж, то той няма ли да бъде в последна сметка между ГЕРБ и БСП? Президентските избори няма ли да са начало на търсене на някаква различна, нова формула за управление на България?
– Въпросът е кой ще формулира тази различна, нова формула за управление. Президентски избори могат да дадат и ще дадат тласък на определени процеси, но не мисля, че тук можем да говорим за такова радикализиране, което да доведе до радикално преформулиране на начина на управлението. Имайте предвид, че при евентуални парламентарни избори следващата година, можем да очакваме изненадващи коалиции.