Статията е публикувана във вестник „Труд“ под същото заглавие
Референдумът в БСП за президентските избори показа желанията, а сега да видим интересите
Една от първите активности на новото ръководство на БСП бе организирането и провеждането на вътрешнопартиен референдум по въпроса как да подходи партията към явяването на предстоящите президентски избори. По замисъл това активно мероприятие произведе и имиджов ефект, а съгласно резултатите и политически такъв. Да видим основните моменти, цели и резултати.
Първо, с организирането на подобно вътрешно допитване новото ръководство на БСП начело с Корнелия Нинова минава в настъпление по отношение на дебата как да се яви „лявото” на предстоящите избори. Второ, отново се създаде възможността да се заговори за социалистическата партия. Произведе се и имиджов ефект, че този стар и тромав политически организъм е жив и върви към подобряване на общата кондиция. Трето, с този референдум в БСП много ясно се демонстрира, че това е голямата партия вляво, че това е малко или много политическата организация, която е толкова голяма спрямо другите субекти като АБВ и „Движение 21”, че балансира между различни крила, лобита и прочие. Освен това, създаде се „съспенс” момент в публичното пространство, в който всички малко или много очакват резултатите от това допитване. А както се казва – ефектът е постигнат, щом всички тебе чакат, значи ти си най-важният.
Какво всъщност ни казват от „Позитано 20” с произведените резултати. 72% от гласувалите искат БСП да се яви в коалиция, като това да стане най-вече с АБВ и „Движение 21”. Тоест, свидетели сме на протегната ръка от долу на горе, с уговорката от ръководството, че тези преговори изключват кандидатури на Георги Първанов и Ивайло Калфин. От една страна, е нормално, а и отговарящо на политическите интереси, че във въпросника на допитването не са детайлизирани имена и личности; от друга страна, това дава и възможност на ръководството да лавира в преговорния процес. Освен това има поставено начало на преговорния процес и изрично условие за участие в процедурата е това да стане без Първанов и Калфин. Оттук следва, че АБВ или трябва да се съгласят с това условие, или ако откажат – да демонстрират, че разглеждат преговорния процес за обща кандидатура като лично начинание, отговарящо само на личните им интереси. Засега първите реакции от АБВ говорят именно за второто или поне ще станем свидетели как Първанов и Калфин ще се опитат да изтъргуват най-големия си политически ресурс – оттеглянето на собствените си кандидатури.
От казаното дотук можем да обобщим, че за БСП свърши лесната част и започва трудната за лявото. Казвам трудната, защото преговорният процес по евентуалното издигане на обща „лява” кандидатура ще изисква не само правенето на компромиси от всички страни. В хода на едни такива преговори ще се изисква всеки от лидерите или главни действащи лица да преглътнат политическия си егоцентризъм в името на това да демонстрират пред избирателите си, че наистина се борят за ценности и общо благо. Ако това се случи, може би все пак ще станем свидетели на една кратка, но интересна предизборна кампания, в която кандидатурата на ГЕРБ ще срещне политическа конкуренция и алтернатива.