Статията е публикувана в списание “Икономист” на 24 юни 2016 г.
С наближаване на президентските избори политическата игра между коалиционните партньори загрубява.
В последно време се наблюдава нещо като своеобразна комбинация от хаос и „мъртво вълнение“ на публичния дискурс на българското правителство. Дори с лека ръка бихме си казали, че това са вече традиционни тенденции. Това не значи обаче, че ние не трябва да отбелязваме и ако по възможност словесно да „санкционираме“ случаи, когато отговорни политически лица, заемащи ключови министерски постове не си дават сметка за тежестта на своите думи. Аргументът, че се намираш в края на политическия сезон, а след това предстоят „обещаните“ президентски избори с „обещаните“ кандидати за президент също не би трябвало да е състоятелен.
Снимка: komentator.bg
Случаят с обещаното от Меглена Кунева увеличение от 10% на заплатите на учителите от 2017 г. е подобен сериозен гаф. Не защото не е възможно тези заплати да се увеличат, напротив. Макар че трябва да се направи и уточнението, че много от заплатите си зависят от т.нар. делегирани бюджети в училищата. В допълнение, в разпространения нов колективен договор между Министерството и синдикатите, става въпрос за увеличение на минималните работни заплати, а не на средните.
Комуникационният гаф:
Първо, когато правиш подобен голям форум, с парите на управляваното от теб Министерство на образованието, когато поканиш 12 000 учителя, трябва да си дадеш сметка за сериозността на подобно събитие. Реално събираш на едно място едно от най-важните и за съжаление подценявани съсловия – това на учителите. Второ, трябва много ясно да си дадеш сметка, че когато си министър излъчен от малката политическа сила в коалиционния кабинет, такива подобни събития се съгласуват по отношение на ангажиментите, които ще поемеш на подобен форум, особено финансовите. Трето, даваш си поне минимална сметка, че говориш пред грамотни хора.
Това е така, защото каквото и да искаш да се случи като реализация в бюджета за 2017 г. трябва да минеш и през финансовия министър Владислав Горанов (ГЕРБ), и през министър-председателя Бойко Борисов (ГЕРБ). Тоест трябва да си даваш сметка, че политическият ресурс, с който разполагаш, не може да бъде надскочен лесно в подобен сложен коалиционен пъзел. Премиерът Борисов реагира на новината, че научава от медиите за подобно планирано увеличение на заплатите, и че не е съгласувано с него и финансовия министър. И да не го чува за първи път, и това действително да е обсъждано на някакви първични преговори в Министерски съвет със синдикати, това увеличение като публично събитие не е съгласувано да става по подобен начин. И това си пролича..
Политическият гаф:
Политическият гаф се състои в това, че правиш едно такова събитие, след едни от най-потресаващите резултати на матурите, събираш учителите и им провеждаш активно ПР мероприятие. Така и не стана ясно замисълът на това събитие в съдържателен план какво точно ни дава, какво точно усилие на МОН показва. Влизането в разговора колко е струвало събитието също е битово нелицеприятен, но би бил простим, стига да се знаеше за необходимостта от подобен форум и неговите ефективни последващи резултати. Най-същественото, което се разбра е пред-проектното планирано увеличение на учителските заплати, за което стана ясно, че не е минало през „надзорния съвет“ на финансовия министър и премиера. Това непосредствено преди изборите си е чиста проба предизборна агитация, но и политическа игра с надеждите на учителското ни съсловие.
По отношение на политическата игра между премиера Борисов и министъра на образованието Меглена Кунева, е ясно следното. За подобни „предизборни трикове“ очевидно няма съгласуваност и договореност в кабинета. Второ, наблюдаваме централизиране на комуникационния дискурс от страна на Борисов, роля, която му е позната, a и терен, на който не може да бъде победен. Чисто имиджово обаче това си е цялостна щета за кабинета „Борисов-2“, защото за пореден път се демонстрира, че няма синхрон, а също така и че разбирателството се крепи на базата на безалтернативното изчакване на новата политическа конюнктура.