Статията е публикувана във вестник „Труд“ под същото заглавие.
Нов дългосрочен фундаментален проект под името “консервативен клуб”, който да е отворен към всички партии и личности. Така лидерът на “България без цензура” и евродепутат Николай Бареков описа новата си обща инициатива със Стефан Софиянски.
На пръв поглед нищо изненадващо. Пореден опит на бившия кмет на столицата да влезе в някаква политическа роля, а за Бареков – шанс за своеобразен рестарт след политическия нокаут, в който е изпаднал в последните близо две години.
Има обаче нещо нехарактерно. Нещо ново ако щете. Всички системни политически лидери до този момент са изграждали своето поведение в пълна безкритичност спрямо Брюксел. Проевропейската реторика беше задължително условие за всеки нов системен играч. И това по никакъв начин не трябва да ни изненадва. Съвършено нормално е в една от държавите, в които Европейският съюз има най-голяма обществена подкрепа, политиците да не смеят да кажат лоша дума срещу Брюксел.
Без да категоризираме новия консервативен клуб на Бареков и Софиянски като евроскептичен проект, то се забелязват определени нотки на критичност. Говори се за провал на интеграционния модел на цяла Източна Европа. Периодът на членство на България в ЕС е подложен на критики, в сравнение с десетилетието преди това.
Двамата нови стари лидери обаче добре разбират, че преминат ли границата на здравословната критика към ЕС и се превърнат в евроскептична партия, това ги обрича на политическа маргинализация и ги лишава от каквито и да е шансове за пробив. Затова и тази граница няма да бъде премината.
Но явно за почти десетилетие членство в ЕС, нещо се е променило. Българите не гледат така безкритично на европейския проект, както преди години. И няма нищо по-нормално от това. От влизането на България в ЕС, Европа я залива криза след криза. Като започнем с икономическата, която прерасна в дългова, преминем през кризата в Украйна и стигнем до бежанците. При сблъсъка с всяка една от тези трудности, Европа на моменти реагираше ад хок, хаотично, без ясна посока и дългосрочен хоризонт. Видя се ясно слабостта при взимане на решения. Всяка криза разделяше Европа или на север и юг или на изток и запад. Кризата в Украйна показа слабата геополитическа роля на стария континент. А в разрез с обществените очаквания, особено на Изток, отворихме вратите за сирийските бежанци.
Всичко това показа съвсем ясно и на нас българите слабостта на Европа. Именно заради това, вече новите политически проекти в България далеч няма да са така безкритични, както досега. За евроскептицизъм е още рано да се говори, но и този момент ще дойде.
Но да се върнем отново към инициативата на Бареков и Софиянски. Защо консервативен клуб? Освен принадлежността на лидера на “България без цензура” към групата на европейските консерватори, все трябва да има и нещо друго.
В последните години в Европа и най-вече в нейната източна част наблюдаваме надигането на силна консервативна вълна. Виктор Орбан и новото полско правителство са само част от недоволството на бившия източен блок към политиката на отворени врати спрямо бежанците. Бареков и Софиянски вероятно ще искат да се впишат в тази нова консервативна вълна, а президентските избори ще им дадат този шанс. На предстоящия вот, темата за бежанците и отношението на бъдещия президент към нея ще бъде от основните сюжети на президентската кампания. А не трябва да имаме съмнения, че консервативния клуб ще застане на консервативни позиции по темата, които са и особено популярни сред обществените настроения.
В този ред на мисли, новата инициатива изглежда общо взето с точно политическо позициониране. Проблемите обаче пред тях стоят. Николай Бареков успя да постигне съществен политически пробив преди години най-вече по две причини. На първо място, той беше нов играч, а това винаги носи след себе си позитив в България. На второ място, разполагаше със сериозен финансов и медиен ресурс.
Днес Николай Бареков и Стефан Софиянски са една категория политици – стари лица със сериозни имиджови щети, които се опитват да дадат нов политически хоризонт пред себе си. Консервативният им подход пък ще срещне един много силен конкурент в лицето на Борисов и ГЕРБ, който в последната година успешно се справя с овладяването на консервативната вълна без това да му носи ерозия на политическото доверие в Брюксел.