Статията е публикувана във Foreign Insider.
Затягане. Така може да се опишат някои от последните законодателни инициативи на управляващите през последните няколко седмици. В средата на май на първо четене през Държавната Дума се прие както създаването на Национална гвардия, така и законодателен пакет от антитерористични мерки.
На пръв поглед нищо изненадващо. Стандартни нормативни инициативи, които идват да отговорят на определени заплахи свързани с тероризма и произтичащите от това проблеми. А всичко това идва съвсем логично след по-пряката руска намеса в сирийския конфликт.
Един по-задълбочен прочит, поставен в правилния контекст обаче може да ни разкрие и целите, които реално се крият зад законодателните планове на Кремъл.
Снимка: Evgeny / Pixabay
На първо място – създаването на Национална гвардия. Структура, натоварена със значителни правомощия. В тях влизат охранителни функции и ще се бори с бунтове и да предотвратява и ликвидира масови безредици. А това всичко под претекст, подчертан специално от самия руски президент, че структурата се създава с цел борба с тероризма и организираната престъпност. Структурата обединява досегашните вътрешни войски към МВР, специалните отряди за бързо реагиране, отрядите на милицията със специално предназначение и други. А както е предвидено – всичко това под ръководството на президента на Руската федерация.
Начело на новата силова структура застава един от най-лоялните на Путин хора – ген. Виктор Золотов. Предаността му към руския президент пък е проверена във времето. Още от времето, когато Золотов е охранявал кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак, а Путин беше негов заместник. От този момент досега, генералът е бил началник на охраната на Путин като президент и част от най-близкото му обкръжение.
На второ място – приетият на първо четене пакет от антитерористични мерки. Или най-общо казано инициативата затяга режима около дейностите, които се определят в руския наказателен кодекс като „терористични“. Официалното становище на властите е, че по този начин се залага по-ефективно законодателство, което да предотвратява и попадането на руски граждани в бази, в които се подготвят участници в незаконни въоръжени формирования. А формален повод за прокарването на подобен тип законодателство е продължаваща опасност от дейността на Ислямска държава.
Въпреки реалната опасност от терористична активност на територията на Русия, особено след руската намеса в Сирия, тук трябва да се обърне внимание върху това какво третира руския наказателен кодекс като „тероризъм“. А той сам по себе си може да има широки тълкувания. Така например споделянето на проукраински материали в социалните мрежи може да бъде считано като тероризъм. Нещо повече, всяка една по-радикална опозиционна дейност също може да бъде считана за терироризъм. В това число подбуждане към митинги и протести, които няма позволението на властите, както и създаването на безредици на публични места.
Около двете законодателни инициативи в руския парламент прозира ясно едно – подготовката на властта за парламентарните избори, които ще се проведат през есента на тази година.
Но откъде идва страхът на Кремъл?
Споменът за масовите протести след парламентарните избори в края на 2011 г. още не е избледнял. Тогава с обвинения срещу властите за манипулация и фалшификация на изборите десетки хиляди излязоха по улиците на Москва, Санкт Петербург и други големи руски градове. Протестите бяха тежък удар върху легитимността на изборния процес в Русия. И това само месеци преди президентските избори, на които Путин трябваше да застане за трети път начело на Кремъл. Под знамената на тези протести се роди и т.нар. антисистемна опозиция, която беше дълго време трън в очите на управляващите кръгове.
Със споменатите по-горе законодателни инициативи се оформя и новата политическа линия на Кремъл – затягане на силовите подходи към евентуални нови протести. Посланието към антисистемните опозиционери е съвсем ясно – никакви незаконни действия няма да бъдат толерирани. Те ще бъдат третирани като терористични. А методите за справянето с тях ще са не по-малко категорични, а именно чрез сила.
Превантивните действия на властите са напълно логични. В Кремъл добре си дават сметка, че парламентарните избори ще бъдат нов повод на антисистемните либерални кръгове да демонстрират, че все още съществуват и за пореден път да оспорят легитимността на властимащите. Но опасността не идва толкова от шепа либерални кръгове, чийто мнение за властта е отдавна известно. Притесненията идват от тежката социално-икономическа обстановка, която няма никакви изгледи да се подобри в рамките на следващите месеци.
Към този момент, подкрепата към руските власти е значителна. Но въпреки това, тревогата за утрешния ден расте. Населението макар и бавно обеднява. Страхът на Кремъл е обоснован. Една либерална протестна искра в Москва може да запали огромното социално недоволство, което тлее вече месеци наред.