Държавата трябва да бъде внимателна, но не и бездействена
Когато чух личната позиция на главния прокурор Сотир Цацаров за забрана за носенето на бурки на публични места, в съзнанието ми изплува картина отпреди 6-7 години. Разхождайки се из улиците на една европейска столица, пред нас се появиха светски облечен мъж и жена до него, покрита с черна бурка. За мен беше крайно любопитно, защото за първи път се сблъсквах със символиката на тази дреха. Беше ми любопитна и реакцията на останалите хора. Такава нямаше. Всичко си беше наред.
Статията е публикувана във вестник „Труд“ под същото заглавие
Днес Европа все повече се променя под натиска на разтърсващите я събития. Във време, когато говорим по-често за война, за терор, за страха от другия, дрехата променя смисъла на думите.
Дискусията за бурката като израз на определен религиозен код не е от днес. За едни забулването е израз единствено на мъжко потисничество или най-просто казано – окова за женските тела. За други забулването е символ на религиозни и политически обяснения за света. За трети бурката е просто белег за различната идентичност.
И ако доскоро голяма част от европейците изпитваха главно цивилизационно неудоволствие от забулените жени, то днес бурката поражда чувство на страх.
Още през 2010 г. бурката стана обект на разгорещени спорове в някои страни от ЕС. Тогава парламентът в Брюксел единодушно гласува закон, който забранява носенето на бурка и никаб на обществени места. По същото време и френското правителство внесе законопроект, който забранява носенето на бурка и никаб на обществени места, а законът влезе в сила през 2011 г. А в Италия още от 1975 г. съществуват правила за “защита на обществения ред”, които забраняват забулването на главата на обществени места. През същата година тече разгорещена дискусия в Германия и за забрана на бурката се обявяват 50% от населението.
Проблемът с тази тема е, че най-често не се търси златната среда, а спечелване на политически дивиденти. Пазар за лесни политически дивиденти пък има най-вече по теми, които пораждат страх и напрежение.
Въпреки всичко „разсъбличането“ от религиозни символи едва ли произведе желания ефект за политиците. Проблемът е много по-дълбок, отколкото си даваме сметка. Ето например Наджим Лахрауи, един от участниците в брюкселските атентати и заподозрян за участие за тези в Париж, е бил ученик за пример в католическо училище в белгийската столица. Хасна Аитбулехен пък е била купонджийка, имала е много гаджета, не проявявала никакъв интерес към религията, нито е носела бурка, но се самовзриви при полицейската операция в парижкия квартал „Сен Дени” през ноември.
Но какъв е проблемът в Пазарджик? Носенето на бурки в Пазарджик ли е новият пънк? Проблемът е, че носещите бурки в този град не са възпитани по този начин. Бурките се появиха наскоро и това създаде усещането, че са не толкова израз на религиозната принадлежност, колкото на други, напълно привнесени фактори. Някои подозират дори директно заплащане да бъде носена.
Мнозинството местни жители трудно биха приели подобно „преобразяване“, особено когато не им се е налагало във всекидневието да се разминават по улиците с жени, облечени драстично различно от тях. И това внезапно „неподчиняване“ на културния образец на груповия живот създава множество разделителни линии, напрежение и отхвърляне. Нещо повече, създава враждебност към исляма изобщо.
Затова държавата трябва да бъде внимателна, но не и бездействена. За да не се налага главният прокурор отново да изрича думите, казани по друг повод: “Трябва да спрем да ходим след последиците и реакциите на обществото и медиите, а да предотвратяваме подобни действия още в зародиш”.
Позицията на главния прокурор
При посещението си в петък в прокуратурата в Пазарджик, докато в местния окръжен съд се гледаше делото срещу 14-те обвинени в проповядване на радикален ислям, главният прокурор Сотир Цацаров поиска Наказателният кодекс да даде достатъчно оръжия в ръцете на държавното обвинение за справяне с подобни престъпления. Според Цацаров Законът за вероизповеданията се нуждае от “доста сериозен ремонт с оглед на новите реалности”, за да има баланс между религиозната свобода и защитата на обществото. В този контекст той сподели и идеята си за категорична забрана за носенето на бурки на публични места.