Нагласи на българите спрямо Македония и ЕС

Политиката на България към Македония трябва да е приятелска и добросъседска. Недвусмислено подкрепяме присъединяването на Скопие към евроатлантическите структури. Десет години след присъединяването на България към ЕС нивата на подкрепа към съюза остават сравнително високи и само под една пета смятат, че изборът на България да се присъедини към съюза не е било правилно решение.

Това са част от основните изводи на втората част от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, възложено от Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Изследването е проведено в периода между 18 и 26 октомври 2017 г. сред 1005 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“.

Реализация на изследването: Изследователски център „Тренд“
Възложител: Андрей Ковачев, член на Европейския парламент
Размер на извадка: 1005 ефективни интервюта на възраст 18+
Представителност: За пълнолетното население на страната
Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“
Период на провеждане: 18.10-26.10.2017 г.
Размер на статистическата грешка: ±3%

Българите недвусмислено искат приятелски и добросъседски отношения с Македония. Това мнение изразяват 83% от всички анкетирани, докато само 5% смятат, че политиката на София спрямо Скопие трябва да е остра и дистанцирана.

Тези нагласи се потвърждават косвено и при оценката на подписания на 1-ви август тази година договор за добросъседство между двете държави. Близо 70% от всички български граждани гледат положително на подписания договор за добросъседство, а само 3% изразяват отрицателно мнение.

Видима е и подкрепата на българите за присъединяването на югоизточната ни съседка към евроатлантическите структури.

Нещо повече, 70% от всички анкетирани са на мнение, че България трябва да помага на Македония по пътя й към присъединяването й към Европейския съюз и само 14% са на обратното мнение.

Резултатите от проучването сочат изключително високи стойности на съгласие (над 90%) с твърдения свързани с общите исторически корени, културно-историческото наследство, както и със защитата на самоопределящите се като българи в Македония. Това недвусмислено говори за усещането на хората за силна близост между двата народа.

Само 5% пък са на мнение, че решението на комунистическия режим за налагане на македонския език и идентичност в Пиринска Македония в първите години на комунизма е правилно решение. Прави впечатление обаче високият процент (42%) от хората, които не знаят или не могат да преценят, което по-скоро издава слаба запознатост с историческите факти около този процес.

Европейският съюз продължава да се ползва със сравнително високи нива на положително отношение. Това се отчита както на пряк въпрос, така и по косвени индикатори.

Така например само малко над една пета от всички запитани смятат, че в последните 10 години членство на България в ЕС положението в страната се е влошило, докато една трета смятат, че се е подобрило. Най-голямо натрупване обаче отчитаме в опцията „няма съществени промени в страната“. Практически идентични данни се наблюдават и когато стане дума за населеното място на дадения респондент. При разбивката по тип населено място ясно се забелязва динамика, като в столицата два пъти повече виждат подобрение, отколкото влошаване, докато в селата дяловете са напълно съпоставими.

63% смятат, че изборът на България да се присъедини към ЕС е било правилно решение, докато 19% са на обратното мнение. Основното натрупване сред тази група на скептиците за европейското ни членство са най-вече хората над 60 години.

По-голямата част от анкетираните подкрепят продължаващата интеграция на България в различни механизми на Европейския съюз. Така например 41% смятат, че би било добре страната ни да се присъедини към Еврозоната, а 49% искат членство в Шенген. По-ниският процент на ентусиасти за членство във валутния механизъм вероятно е следствие на насадените страхове от евентуално повишаване на цените при приемането на еврото. И тук най-скептични се явяват именно представителите на най-възрастните.

Въпреки множеството кризи и проблеми сполетели Европейския съюз в последното десетилетие, 41% от всички респонденти смятат, че съюзът се развива в правилна посока, а 31% са на обратното мнение.

Тествахме българското обществено мнение по европейският дебат за това дали трябва страните-членки да се интегрират по-силно помежду си или отделните държави да взимат повече самостоятелни решения. Отговорите са разделени на две равни част с по 42% всяка.

Възобновената идея за създаването на обща армия на ЕС пък събира подкрепа от 44% от всички запитани, и малко под една четвърт са на обратното мнение.

В началото на месец юли 2016 г. изследователски център „Тренд“ тества отношението към различни държави и институции. В настоящото изследване си позволихме отново да проучим общественото мнение за същите геополитически субекти. Не се открива съществена структурна разлика за последната година и половина.

Най-високи стойности на положително отношение събира Германия (65%), следвана от Европейския съюз (56%). Русофилските настроения също личат, като мнозинството от хората (51%) декларират положително отношение към Русия, като натрупванията в тази опция идват основно от по-възрастните респонденти.

Най-негативно отношение българите проявяват към Турция, като обяснението трябва да се търси най-вече в историята. Отдалечеността в географско и културно отношение с Китай пък вероятно е основният фактор, 43% от всички запитани да не изразяват ясно отношение към далекоизточната страна, избирайки опцията „нито положително, нито отрицателно“.

Проучването е възложено и финансирано от Андрей Ковачев, член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Изследването е изпълнено от Изследователски център „Тренд“ в периода 18.10-26.10.2017 г. сред 1005 лица на възраст над 18 години и е представително за пълнолетното население на страната. Методът на регистрация е пряко полустандартизирано интервю – „лице в лице“. Изследователски център „Тренд“ носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на сайта и официалната ни страница във “facebook”, но не и за по-нататъшното избирателно публикуване или интерпретиране от трети страни.