Нагласи на българите спрямо бюджета за 2019 г. (ноември 2018)

Мнозинството от българите подкрепят основните параметри на бюджета, но смятат, че публичните средства се харчат неефективно.

Реализация на изследването: Изследователски център „Тренд“
Източник на финансиране: Вестник „24 часа“
Размер на извадка: 1004 ефективни интервюта на възраст 18+
Представителност: За пълнолетното население на страната
Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“
Период на провеждане: 6 – 12 ноември 2018 г.
Тип извадка: Двустепенна гнездова извадка след предварителна стратификация по региони
Размер на статистическата грешка: ±3.1%

Една трета от българите следят дебатите около бюджета за 2019 г., докато 60% не го следят. Въпреки, че по-големият дял не са заинтересовани от параметрите на бюджета, 65% от всички запитани смятат, че те са важни.

Всяка от основните точки, представени от кабинета, които са заложени в бюджета за следващата година са достигнали до мнозинството от пълнолетните български граждани. В разбивките по демографски групи, видимо най-младите остават най-незапознати. Изключения относно запознатостта при общата картина правят увеличението с 40 милиона лева на помощите за отопление, което е чуто / разбрано от малко над половината от всички анкетирани (53%), повишаването на максималният осигурителен праг (58%) и увеличаването на парите за здравеопазване (58%). Повишаването на минималната работна заплата, увеличението учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-много хора, съответно 82%, 75% и 74%. В демографските разбивки пък ясно личи, че сред заинтересованите лица (тези над 60 г.) почти всички (около 90%) са разбрали за предстоящото увеличение на пенсиите.

Най-силна подкрепа сред респондентите среща увеличението със 150 милиона лева на парите за хора с увреждания (95%), както и увеличаването на пенсиите (93%), повишаването на минималната работна заплата (92%), увеличаване на парите за здравеопазване (87%). Най-ниска подкрепа събират параметрите свързани с повишаването на заплатите в бюджетния сектор (50%) и увеличаването на максималния осигурителен праг (52%), като въпреки това мнозинството от хората подкрепят тези мерки.

Традиционно мерките свързани с намаляване на държавните разходи са непопулярни сред хората, като единствената опция, която събира съществена подкрепа (75%), е намаляване на броя на заетите в държавната администрация. Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, въпреки че по-голямата част не подкрепят мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на болниците са мерки, които срещат огромно неодобрение.

Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които според него трябва да се отделят повече средства, а именно – здравеопазване, социалната сфера и образованието.

Зададохме и въпрос свързан с погасяването на държавните дългове, предвид намаляването им в последните години. Най-голям дял посочват, че не знаят или не могат да преценят (41%) и само 22% са на мнение, че моментът е подходящ.

Въпреки добрите макроикономически показатели, 85% от българите не усещат подобрената икономическа ситуация по своя джоб.

Липсата на ефективност на публичните средства се осъзнава като един от сериозните проблеми. Практически в нито една сфера няма превес на мнението, че парите се харчат ефективно. Това до голяма степен е следствие от ниското доверие на гражданите спрямо институциите, а не толкова върху техните наблюдения по сектори. Сферите, в които българите традиционно намират за проблематични пък се наблюдават най-сериозни натрупвания, като здравеопазването е типичен такъв пример.