Нагласи на българите спрямо демографската криза, емиграцията и други теми (септември 2023)

• Над три четвърти (76%) от българите определят ниските доходи като основна причина за ниската раждаемост.
• Малко над една четвърт (27%) декларират, че биха емигрирали в чужбина.
• Приблизително 9 на всеки 10 души в България никога не са посещавали профилактичен преглед, свързан с репродуктивното им здраве и фертилност.

Проучването е изготвено за форум „Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата“, организиран от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент

Ниската раждаемост и ниските доходи са двете водещи причини за демографската криза, които българското общество посочва.

Сред групата на най-младите до 30 г. ниските доходи се открояват като основен проблем. Те се посочват в по-голяма от средната степен като проблем сред жителите на малките градове и селата, където и икономическите показатели са по-неблагоприятни.

Сред по-съществените фактори за демографската криза се нарежда и миграцията, следвана от липсата на сигурност.

Икономическите реалности се затвърждават като водещ фактор и за отлагането на решението за създаване на деца. Над ¾ от българите определят ниските доходи като основна причина.

Мнозинството (52%) от респондентите определя като водеща причина и липсата на сигурност.

Липсата на правила и законност е посочена като причина от малко над една четвърт от участниците в проучването.

Социалните промени и желанието за кариерно развитие се отчитат като фактор също от приблизително по една четвърт от респондентите.

Малко над една четвърт от българите (27%) декларират, че биха емигрирали в чужбина. Това се посочва по-често от мъжете, отколкото от жените. Нагласата за емиграция има пряка зависимост с възрастта на респондентите – докато при най-възрастните хора над 70 г. положителният дял е пренебрежимо нисък, с намаляване на възрастта делът се увеличава. При групата на най-младите мнозинството заявява, принципна нагласа да емигрира.

Най-важната причина, която стои в основата за нагласите към емиграцията в чужбина, е по-добрата възможност за работа. Тя съществено изпреварва по значение всички останали тествани причини и е водеща сред всички демографски групи.

Само 16% от българите заявяват, че ако емигрират, не биха се завърнали повече в родината си. Делът е по-висок от средни при хората под 50-годишна възраст и при най-ниско образованите.

Висока е негативната нагласа към вноса на работна ръка от чужбина. Това е свързано най-вече с факта, че водеща причина за емиграцията е именно намирането на работа. Икономическите имигранти се възприемат като потенциална конкуренция на пазара на труда.

Приблизително 9 на всеки 10 души в България никога не са посещавали профилактичен преглед, свързан с репродуктивното им здраве и фертилност. Това е малко по-валидно за мъжете (91% от тях), отколкото за жените (83%). Във възрастовата група на хората между 18 и 29 г. делът на посещенията остава под средния.

Важен фактор е образованието – по-високо образованите са посещавали профилактичен преглед по-често, а при групата на хората с основно и по-ниско образование делът е пренебрежимо нисък.

Регистрира се зависимост и на база населено място на респондентите. В столицата и областните градове делът е по-висок от средния, докато в селата и малките градове остава по-нисък. Това е вероятно следствие от различния достъп до здравни услуги, но не е изключено да е резултат и от разлики в здравната култура.

Сред онези 12% от всички, които твърдят, че са посещавали профилактичен преглед, това се е случило най-често между 20 и 30-годишна възраст.

Все пак при приблизително една трета това се е случило след 30-годишна възраст и не е изключено да е било при наличие на проблем, а не като профилактика.

Идеята за осигуряване на безплатни прегледи за репродуктивно здраве за младите хора среща категорична подкрепа – 9 от 10 души.

Все пак следва да се има предвид, че подобни данни са и израз на социално приемлива и престижна опция.

Приблизително половината от българите (46%) често консумират храни и напитки в пластмасови опаковки.

Около 4 от 10 души често консумират захарни изделия или пушат цигари.

Сравнително по-малко – една пета от българите, твърдят, че често консумират алкохол. Следва да се има предвид, че тази опция е донякъде непрестижна и е възможно част от респондентите да укриват реалното ниво на консумация.

Това се отнася в още по-голяма степен за употребата на наркотици, която в настоящото проучване излиза на незначителни нива. Следва да се има предвид, че в социологическите проучвания този дял винаги е изкривен от непрестижността, както и от незаконността на деянието.

Енергийни напитки консумират трима от десет души, като 7% признават, че го правят често. Това, което буди притеснение, е, че сред младежите на възраст до 30 г. мнозинството употребява енергийни напитки, като приблизително една пета правят това често. Сред тази група се наблюдава и по-честа от средната консумация на храни и напитки в пластмасови опаковки и захарни изделия.

Мнозинството от българите определя психичното си здраве в някаква степен като добро. Все пак следва да се има предвид, че доминират умерените отговори. При хората над 50 г. се наблюдава по-лоша от средната самооценка на психичното здраве.

Приблизително четири от десет всеки десет българи са изпитвали депресия или силна тревожност през последната година.

Това е по-характерно от средното за жените, хората над 40 г., висшистите и живеещите в столицата.

Мнозинството определя нивото на стрес, на което е изложено в ежедневието си, като високо до някаква степен. Това е по-често валидно за хората в активна работна възраст между 30 и 60 г., висшистите и живеещите в столицата.

Приблизително 9 на всеки 10 души в България никога не са посещавали психоаналитик/психиатър. Това е малко по-валидно за мъжете (93% от тях), отколкото за жените (89%). Във възрастовата група на хората между 18 и 29 г. делът остава под средния.

И тук, както и по отношение на репродуктивната профилактика, важен фактор е образованието – по-високо образованите са посещавали специалист по-често, а при хората с основно и по-ниско образование делът е пренебрежимо нисък.

Приблизително една трета от българите заявяват, че не биха потърсили професионална помощ от психоаналитик/психиатър, дори и при психично разположение. Това показва, че сред обществото все още стереотипите, свързани с този тип консултации, са разпространени, а психичното здраве остава подценено.

Мъжете с по-голяма категоричност биха отказали да потърсят помощ при нужда. Същото се отнася и за хората над 70 години.

Образованието е ключов фактор – две трети от висшистите биха потърсили професионална помощ при психично неразположение, докато при хората с основно образование делът е една четвърт.

Шест от десет българи признават, че не спортуват. По-често от средното това са жени, лица над 50 г., попадащите в ниско образованите групи, както и живеещите в малък град или село.

Една пета от българите спортуват редовно – от веднъж седмично до ежедневно. Това е по-характерно за мъжете, хората до 40 г. и жителите на столицата.

Като положителен факт следва да се отчете, че близо половината от младежите до 30 г. спортуват редовно – от веднъж седмично до ежедневно.