Нагласи на българите спрямо селскостопанската политика и храните

Половината от българите твърдят, че са чували за подкрепата, която ЕС оказва на българското земеделие чрез Общата селскостопанска политика.

На този етап новата стратегия на Европейския съюз „От фермата до трапезата“ все още не е достатъчно позната.

Цената е водещият фактор, който определя избора на хранителни продукти. Той доминира във всички възрастови групи, но най-силно се откроява при групата на най-възрастните (70+). Вкусната храна е по-важна за българите от нейните хранителни и здравословни  качества. Всеки четвърти от десет души се интересува от начина на производство – дали продуктът е без пестициди, торове, антибиотици и други методи на промишлено земеделие. Опазването на околната среда е сравнително най-слабо значимият фактор при покупка на хранителни продукти.

От най-голямо значение за закупуването на определена храна е тя да бъде произведена в България или в конкретен регион на страната.  Тези две опции са важни или по-скоро важни респективно за 89% и 83% от участниците. 56% посочват, че за тях е от значение дали една стока е произведена на територията на ЕС, а за 46% – дали е от страна извън ЕС.

Общественото мнение е разделено по равно по отношение на това дали храната на българската трапеза е достатъчна като количество. Докато по отношение на количеството липсва консенсус, то делът на хората, които смятат, че храната е достъпна, е двойно по-висок отколкото на тези, които твърдят обратното. Още по-категорично е мнението по отношение на нейната питателност – 64% смятат, че българинът не консумира достатъчно питателна храна, а само 24% застъпват противоположната позиция.

По отношение на преработката на храната като най-значимо се откроява това тя да е произведена от местни суровини (42%), следвано от употребата на по-малко сол, захар и/или мазнини (37%).

Висок е делът на хората, които признават, че изобщо не четат информацията на етикета при покука на продукти – 46%. Това съответства на факта, че водеща роля за покупката оказва цената.

Почти идентичен е делът на хората, за които е важно от какъв материал е направена опаковката на закупените продукти (45%), и тези, за които това е без значение (44%).

Мнозинството от българите (74%) не е попадало на информация за мерките, които могат да се предприемат за намаляване на загубите и разхищението на храни. 

Категорично доминира мнението, че позицията ни спрямо стратегията на ЕС за забрана/намаляване на употребата на пестициди, антибиотици и изкуствени торове трябва да е съобразена с българския интерес. Мнозинството твърди, че е по-добре да има балансирана позиция, която да не застрашава бизнеса и съответно да гарантира поносима цена на продуктите.