Притесненията на българина (януари 2020)
32% от българите са притеснени от самотата, а 69% се притесняват от това да не бъдат добре материално осигурени. Половината от българите са притеснени да не забравим традициите/корените/обичаите си. Когато става дума за света – то българите в най-малка степен се притесняват от технологичния напредък (27%) и в най-голяма степен от замърсяването на околната среда (79%).
В проучването са тествани нагласите на българина по отношение на притеснения свързани с тяхното бъдеще, бъдещето на България и на света. В хода на анализа на данните се установява пряка връзка между нивото на притеснение и възрастта на хората – с увеличаването на възрастта се увеличават нивата на притеснение.
Резултатите еднозначно показват високи нива на притеснения сред българското общество по различни теми. Основните притеснения за българина в личен план минават през финансовите му перспективи. В по-малка степен имаме притеснения свързани със семейство, деца, партньор и т.н. Докато за западните общества темите за самотата или това да бъдеш без приятели тревожи много повече хората там, докато в България тези теми не будят такива високи нива на тревожност.
Българинът се тревожи за страната и е видно, че теми наслоявани в обществото с години като обезлюдяване, емиграция на млади хора, липса на лекари, на учители, са довели до високи нива на обществени страхове. В същото време теми, които са по-нови за българина като „замърсяване на околната среда“ например, и в контекста на такива събития и новини, са довели до повишаване на тревогата сред българското общество. Видно е че конструирането на нови проблемни точки в обществото ни и неяснотата около тях, водят до тези завишени нива на тревога. Данните показват една интересна симбиоза между постматериални и материални ценности в българското общество. Българинът се притеснява за доходите си, но в същото време има притеснения и относно теми като опазване на околната среда. Специфична тема буди тревожност сред българите е усещането за заличаване на неговата идентичност – „да забравим традициите/корените/обичаите си“. По отношение на тази тема, която става често обект на публични дискусии, то се отчита ясно разделение между младите и по-възрастните. Възрастта се явява от съществено значение по отношение на тези ценности.
Притесненията на българина по теми свързани със света показват отново високи нива на притеснение. Първо, защото българина си дава сметка, че не е капсулиран и всеки световен проблем може да даде отражение върху България и върху него лично. Независимо от високите нива на тревога, тези данни могат да се погледнат и положително – излезлият от социална и културна изолация българин все повече обръща поглед към проблеми, които преди не са имали голямо значение за него. Тук е важно да отбележим, че високите нива на информираност, също са причина за повишаване на нивата на тревога по-голяма част от тестваните индикатори.
Притеснения на българина за личното му бъдеще
62% от българските граждани се притесняват за своето бъдеще, а 28% не се притесняват. С увеличаването на възрастта се отчита и повишаване на дела на тези, които се притесняват за бъдещето си. Хората с по-високи доходи в по-малък дял се тревожат за бъдещето си за сметка на тези с по-ниски доходи.
На въпрос „Кое е най-голямото ви притеснение, свързано с вашето лично бъдеще?“, то с най-големи стойности са „финансова издръжка, доходи, бедност“ – 27%, „за здравето, да не се разболея от тежка, нелечима болест“ – 23% и „дали ще намеря работа/реализация“ – 13%.
32% от българите са притеснени от самотата, докато 65% посочват, че не са. Сред притеснените от самотата в най-голям дял са възрастните хора, докато младите нямат такива притеснения.
40% от българите се тревожат от старостта. Едва 9% от младите на възраст 18-29 г. посочват, че се притесняват от старостта. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на тези, които се притесняват, като сред хората над 70 години делът е 75%.
52% от българите не се притесняват „да се разведат/ разделят с партньора си“ и едва 7% споделят такива притеснения.
77% от българите не се притесняват да останат без приятели, а 20% имат такова притеснение. По възрастните в по-голям дял имат такива тревоги за сметка на по-младите.
Когато говорим за финансови измерения, то дяловете на тези, които се притесняват са по-големи от тези, които не се – 69% споделят тревога за това „да не бъдат добре материално осигурени“, докато едва 25% нямат такова притеснение.
Притеснения на българина за България
68% от българите се притесняват за бъдещето на България, а 21% не се. По-възрастните в по-голяма степен се тревожат за сметка на по-младите. В Столицата за сметка на останалите населени места, в най-голям дял (33%) не се притесняват за бъдещето на България.
Бяха зададени поредица от въпроси за притеснения свързани с България. По отношение на темата свързана с „обезлюдяването на страната“, то 79% посочват, че са притеснени, а 17%, че не са. Тук отново се забелязва възрастовата разлика – младите са по-малко притеснени за сметка на по-възрастните. В този контекст на темата за обезлюдяването на страната, то на индикатора „емиграцията на младите хора“ 85% от хората имат притеснения, а едва 12% не споделят това мнение.
72% от българите имат страхове от икономическа криза, а 17% нямат. Относно политическата криза, то 50% споделят такива страхове, а 38% нямат такива притеснения.
По отношение на замърсяването на околната среда, то 79% от българите са притеснени, а едва 15% не споделят това мнение. Впечатление прави, че притеснение има сред всички възрастови групи. Високи нива на притеснение се отчита и при живеещите в големите градове, така и сред тези в малките градове и селата.
Друг индикатор, който беше тестван е „срив в пенсионната реформа“, като 67% споделят притеснения, докато 20% не споделят това мнение. По-младите са по-малко притеснени за сметка на по-възрастните. Това е естествен резултат от факта, че младите на по-късен етап започват да мислят за пенсии.
Друга тема, която често се обсъжда, е свързана с липсата на учители и липсата на лекари. Данните показват, че 62% от българите са притеснени от липсата на учители, а 28% не са. При индикатора „липсата на лекари“ притеснението на българите се увеличава и стига до нива от 81%, а едва 15% не са притеснени. Отново при възрастните хора дяловете на тревога са по-високи в сравнение при младите хора.
50% от българите са притеснени относно възможността „да забравим традициите/корените/обичаите си“, а 44% не споделят това мнение. И тук отново се отчита разлика в мнението на българите според тяхната възраст – възрастните са притеснени от такава перспектива, а младите не са.
Притеснения на българина за света
56% от българите са притеснени за бъдещето на света, докато 25% не са.
В проучването бяха тествани няколко популярни теми и страхове свързани със света. 64% от българите са притеснени от глобален военен конфликт, а 25% не са. 66% са притеснени от темата свързана с глобалното затопляне, а 23% нямат такива притеснения. По отношение на темата свързана със замърсяването на околната среда, то 79% от българите са притеснени, а 15% не са.
По отношение на темата за световна икономическа криза, българското общество отново има високи нива на тревога – 63% споделят такова притеснение, а 22% са на противоположното мнение.
75% са притесненията свързани и с „природни бедствия“, а 18% нямат такива притеснения.
Темата за глобални епидемии също води до притеснения сред българското общество. 59% имат такива притеснения, а 28% са на противоположната позиция.
От тестваните индикатори единственото, което в по-малки дялове притеснява българите е технологичният напредък – 27% споделят, че имат такива притеснения. Основно по-възрастните хора. 56% от българското общество не споделят притеснения по отношение на тази тема.
