Нагласи на българите спрямо основните партии, институции и актуални теми (февруари 2018)

Представяме на Вашето внимание първата част от проучването на изследователски център „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“ относно нагласите на българите спрямо основните партии и институции. Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е проведено сред 1004 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“. Теренът на проучването е осъществен между 1 и 8 февруари 2018 г.

Реализация на изследването: Изследователски център „Тренд“
Източник на финансиране: Вестник „24 часа“
Размер на извадка: 1004 ефективни интервюта на възраст 18+
Представителност: За пълнолетното население на страната
Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“
Период на провеждане: 01.02 – 08.02.2018 г.
Тип извадка: Двустепенна гнездова извадка след предварителна стратификация по региони
Размер на статистическата грешка: ±3.1%

Само 16% от българите подкрепят приемането на Истанбулската конвенция. Въпреки това, дебатът около документа не се е отразил сериозно на подкрепата към основните политически партии. Красимир Каракачанов, Томислав Дончев и Лиляна Павлова са министрите, които получават най-висока оценка за работата си. Омбудсманът практически изравнява президента в положителните оценки за работата си.

Оценките за работата на основните институции в България се запазват на сходни нива в сравнение с проучването ни през януари. Положителните оценки за президента (63%) и омбудсмана (62%) са практически изравнени. Веднага след тях се нарежда Българската православна църква, като над половината от българските граждани (51%) дават положителна оценка за работата й. Традиционно с най-ниско обществено одобрение се ползват съдът и прокуратурата с по 19% и за двете институции.

От всички членове на Министерски съвет, Бойко Борисов събира най-много положителни оценки за работата си (45%). Красимир Каракачанов, Томислав Дончев и Лиляна Павлова са министрите, които получават най-висока оценка за работата си. В дъното остават Бисер Петков, Емил Караниколов и Боил Банов, но това се дължи най-вече на ниската им разпознаваемост, а не толкова на отрицателните оценки за тяхната работа. В таблицата умишлено не сме показали оценката за работата на министъра на транспорта Ивайло Московски, тъй като по време на терена се случи трагичен инцидент, който може да се е отразил върху обществените нагласи.

Истанбулската конвенция се превърна безусловно като централна тема на политическия и обществен дебат в последния един месец. Въпреки това само половината от запитаните декларират, че са запознати с документа. Логично, най-запознати са с хората с висше образование, като две трети от тях твърдят, че са запознати.

Приблизително на две равни части са разделени отговорите дали следят (46%) или не следят (47%) дебатите около Истанбулската конвенция. Тук отново се забелязва динамика в демографските разбивки, като ясно личи, че най-голям дял от висшистите следят дебатите около конвенцията, а най-малък интерес предизвиква тя сред най-младите, които са на възраст между 18 и 29 години.

Само 16% от всички български граждани подкрепят приемането на Истанбулската конвенция, а 46% са на обратното мнение. Прави впечатление, че няма динамика в демографската разбивка по пол, което говори, че жените не възприемат конвенцията като документ, защитаващ техните права. Единствено сред привържениците на ГЕРБ, мнението относно конвенцията е разделено на две равни части, поради ясно заетата позиция от страна на партията относно документа. Правим уточнението, че теренът на проучването беше приключил преди министър-председателят да обяви, че замразява ратификацията на конвенцията от Народното събрание.

Не отчитаме сериозна динамика и в електоралните нагласи, в сравнение с изследванията ни през декември и януари. ГЕРБ запазва първата си позиция с преднина от около 2,5% от всички запитани пред своя основен опонент БСП. След тях се нареждат ДПС (6,4%) и Обединени патриоти (5,2%). Разликите с предишните проучвания са в рамките на статистическата грешка и в следващите ни изследвания ще можем с по-голяма категоричност да верифицираме дали се наблюдават определени тенденции на ръст или спад на някои от основните политически сили.