Нагласи на българите спрямо изборите за Народно събрание и Европейски парламент (май 2024)

Оставащите дни на кампанията ще решат битката за второ, трето и четвърто място. Избирателната активност ще е сходна с тази на последните парламентарни избори.

Избирателната активност на предстоящите парламентарни избори се очаква да бъде около 48% от пълнолетните българи, живеещи на територията на страната – приблизително се очакват между 2 милиона и половина и 2 милиона и 700 хиляди избиратели пред урните на 9 юни. За Европейските избори декларираната активност е с 3% по-ниска.

В първата половина от кампанията не се регистрира структурна промяна в електоралните нагласи на българите. ГЕРБ разполага с комфортна преднина пред втория с малко над 10% сред гласуващите. Следва група от 3 формации, които са с почти сходен резултат – ПП-ДБ (15.4%), ДПС (14.9%) и Възраждане (14.8%). В хода на оставащата кампания ще бъде решена подредбата за второто, третото и четвъртото място. БСП задържа пета позиция с 8.5% от гласуващите, следвана от „Има такъв народ“ с 5.5%.

Под бариерата за парламентарно представителство остават Солидарна България (2.4%), Синя България (1.8%), Левицата (1.4%), Български възход (1.2%) и ВМРО (1.1%).

Опцията „Не подкрепям никого“ събира малко над 5%, но резултатът не участва в разпределението.

Няма сериозна разлика в предпочитанията на българите между изборите за национален и европейски парламент. Очаква се малко по-силен резултат на европейските избори за коалицията ПП-ДБ (16.1%) и Възраждане (15.1%). За БСП резултатът за евролистата ще бъде по-слаб в сравнение с националния вот.

Правим уточнението, че заради малките разлики в процентите на втория, третия и четвъртия в подредбата и поради възможността на парламентарните избори да се гласува и в страни извън Европейски съюз, подреждането на формациите на парламентарните и европейските избори може да бъде различно.