Нагласи на българите спрямо Зелената сделка и употребата на изкуствен интелект (януари 2024)

Българското общество възприема заплахата от глобалните климатични промени като реална и изразява опасения относно последиците, до които тези промени ще доведат.

Запознатостта с напредъка по Зелената сделка е ниска. Основните притеснения относно нейното прилагане са свързани с повишаване на цените и разходите.

Приблизително 4 от 10 души към момента изпитват затруднения да плащат сметките си за електроенергия и не могат да осигурят топлинен комфорт в дома си.

Мнозинството гледа на изкуствения интелект по-скоро негативно, а не като възможност за подобряване на бизнеса, образованието и ежедневието. Притесненията се пораждат както по отношение на сигурността в интернет, така и относно очакваните промени на пазара на труда.

Проучването е изготвено за форум „Цената на личния преход“, организиран от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.

Мнозинството от българите (77%) в някаква степен е убедено, че глобалните климатични промени са реална заплаха за човечеството. Все пак следва да се отбележи, че умерените отговори преобладават за сметка на категоричните. Не се наблюдават отчетливи тенденции на база демографските характеристики. Най-видима е закономерността на база образование – с повишаването на образователното ниво се увеличава и чувствителността към темата.
Най-сериозното притеснение, което климатичните промени пораждат, е опасността от природни бедствия. Мнозинството от респондентите се тревожат и от разпространението на заразни и паразитни болести – притеснение, вероятно засилено от пандемията Covid-19. Около четирима от десет души се тревожат за унищожаване на имуществото и повишена смъртност в резултат на горещи вълни през лятото. В сравнителен план закриването на бизнеси и загубата на работни места се нареждат на последните места в сравнение с притесненията относно здравето и живота.
Близо половината от респондентите са убедени, че негативните последствия от климатичните промени вече се усещат (48%), а още 29% смятат, че те ще се усетят до няколко години. Жителите на селата и хората с основно и по-ниско образование са сравнително по-малко убедени в това.

Мнозинството от българите (60%) в някаква степен изпитва притеснение относно влиянието на климатичните промени в личен план. Преобладават умерените отговори „По-скоро съм притеснен“. Сред жените се регистрира по-високо притеснение, отколкото сред мъжете. По-високо от средното притеснение се регистрира и при хората над 50 г.

Нивото на неосведоменост за напредъка по Зелената сделка и Плана за декарбонизация е високо – 7 от 10 души признават, че не са запознати. Около една пета се определят като запознати. Това са по-често от средното хората между 40 и 70 г., висшистите и жителите на областните градове.

На първо място сред притесненията относно мерките по Зелената сделка се нарежда повишаването на цените на електроенергията (64%), следвано от повишаване разходите на домакинствата за отопление (60%). Близо половината от българите изразяват притеснения и относно загубата на работни места (46%).

Приблизително 4 от 10 души (44%) изпитват финансови затруднения с месечното заплащане на енергийните си сметки. Делът е по-висок сред жените, хората над 50 г. и живеещите извън столицата. Това важи за 6 от 10 души сред групата на пенсионерите.
Сходен е делът (46%) на хората, които твърдят, че жилището им към момента не е достатъчно отоплено, като профилът им се препокрива с този на предходния въпрос.

Почти половината от българите (49%) използват климатик през летния сезон. По-честата употреба зависи най-вече от разполагаемия доход, но също и от възрастта – тя е най-висока сред най-младите, а с покачване на възрастта намалява. По-висок от средния дял на употреба се наблюдава в областните градове.

Близо половината (49%) от респондентите биха се възползвали от монтиране на соларни панели към жилището си, за да намалят разходите си за отопление. Тази идея се приема най-добре сред хората между 30 и 50-годишна възраст. Малко над една четвърт (27%) заявяват, че не биха се възползвали. Висок е делът (25%) на хората, които не могат да преценят, което се дължи и на недостатъчно добра осведоменост относно ползите и предимствата на соларните панели.
В сравнителен план по-ниска остава нагласата за покупка на електромобил – под една трета (32%). Сред по-младите до 40 г. превес имат положителните отговори, а с покачване на възрастта интеръст намалява. По-висока от средната нагласа се регистрира и сред висшистите, както и жителите на столицата и областните градове.

Близо половината (47%) от българите смятат, че употребата на изкуствен интелект в бизнеса, образованието и ежедневието ще допринесе за повече вреди. Това опасение е изразено по-силно сред хората над 40-годишна възраст. При по-младите до 40 г. оптимизмът относно ползите е по-висок от средния.
8 от 10 българи признават, че не са запознати с приетото от ЕП законодателство за регулиране на изкуствения интелект. Само 12% се определят като запознати.
Употребата на изкуствен интелект подхранва сериозни притеснения относно сигурността в онлайн пространството. Около и над половината посочват киберпрестъпленията (56%) и възможността за контрол над данните (50%). Високо е нивото на опасенията относно ролята на изкуствения интелект на пазара на труда. Близо половината българи смятат, че изкуственият интелект ще повиши безработицата (48%), ще доведе до загуба на работни места (47%), а четирима от десет – че ще наложи преквалификация (40%).