Нагласи към развитието на ядрената енергетика в България (август 2020)

Повече от половината от българите подкрепят развитието на атомната енергетика в Европа и у нас. 58% от анкетираните са на мнение, че е необходимо да се развива атомна енергетика, включително в България.  Един на всеки десет е на противоположното мнение, а 32 на сто не знаят или не могат да преценят това.

На въпрос, зададен сред смятащите, че е необходимо да се развива атомна енергетика в България, как точно следва да се случва това, 43% от тях заявяват, че чрез АЕЦ „Белене“ и нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“.

Половината от подкрепящите развитието на атомната енергетика в България, са на мнение, че безопасността е най-важният фактор в технологията при този тип енергия. Това не бива да ни учудва, защото голяма част от обществото ни е изпитало пряко, а по-младите са косвено запознати, с катастрофата в „Чернобил“ от 1986 г.

Следващият по важност фактор, който се откроява, е екологичността – за 24% от анкетираните тя е най-важна. На следващо място е цената на електроенергията, която е важна за всеки пети анкетиран. По отношение на екологичността, отново се отчита, че този фактор е по-значим сред по-младите (18-29 и 30-29 г.) и живеещите в столицата.

Половината от анкетираните (50%) са съгласни с твърдението, че атомната енергетика е безопасна за здравето на хората при спазване на утвърдените стандарти за безопасност. Други 22 на сто от анкетираните не са съгласни с това твърдение.

Голям е делът – над три четвърти, съгласяващи се с твърдението, че атомната енергетика създава нови работни места и подпомага местното и национално икономическо развитие на държавата.

Близо две трети (65%) се съгласяват и с твърдението, че атомната енергетика дава тласък в развитието на високите технологии. Малко над една четвърт не знаят или не могат да преценят това.

Сред мнозинството от пълнолетните българи (52%) доминира мнението, че производството на атомна енергия е по-евтино от производството на ток от други източници. Малко повече (55%) пък са съгласни, че в дългосрочен план атомната енергия е по-конкурентоспособна от енергията произведена от други типове генериращи мощности. Също така 53 на сто от анкетираните са съгласни, че „атомната енергия е базова мощност, която улеснява регулирането на енергийната система и гарантира сигурността в производството на електроенергия“.  Над две трети се солидаризират и с тезата, че атомната енергетика осигурява непрекъснатост на доставката на електроенергия.

44% искат правителството ни да подкрепи включването на АЕЦ в „Зелената сделка“ на ЕС.

Като цяло обаче голяма част от участниците в анкетата показват неосведоменост по това какво представлява „Зелената сделка“. 

Според проучването едва 16% от анкетираните са запознати с основните цели на Европейската зелена сделка.  Сред по-информираните граждани се открояват активните българи във възрастовите категории 40-49 и 50-59 г. При преглед и на другите демографски разбивки, може да се открои, че хората с висше образование, представители на бизнеса, свободните професии и тези на мениджърски позиции, с личен месечен доход на 1000 лева, живеещи в Столицата, са именно сред най-запознатите с този проект.

Близо половината (44%) от запитаните са на мнение, че атомната енергетика има място в ниско въглеродния енергиен микс от възобновяеми източници като вятърна и слънчева енергия. Трябва да се отбележи, че същият дял от 45% декларират, че не знаят или не могат да преценят, което следва да се отчете най-вече поради по-високата сложност на въпроса, изискваща целенасочена информираност по темата. Това е най-очевидно сред хората с основно и по-ниско образование, делът на тези, които декларират, че не знаят или не могат да преценят е над двете трети (67%).

Същият дял от 44% от анкетираните са на мнение, че българското правителство трябва да подкрепи искането ядрената енергетика да бъде включена в „Зелената сделка“. Не е изненадващо, че тази инициатива се подкрепя в по-голяма степен от висшистите, хора на мениджърски позиции или от бизнеса.

51% подкрепят изграждането на АЕЦ „Белене“. Малко под една пета (18%) пък са на противоположното мнение.

Висок е делът на хората, които не знаят или не могат да дадат отговор – 30%. Младите хора (18-29 г.) в по- малка степен изразяват подкрепа към този проект, но и в най-голяма степен се затрудняват да дадат отговор или не знаят. Това от една страна говори, че най-младата възрастова група е по-дистанцирана спрямо дебата по тази тема. Това може да се обясни и с факта, че този проект е бил централна тема на публичния дебат преди повече от седем години, когато тази група едва ли е проявявала особен интерес или чувствителност към подобни теми. 

Гарантирането на енергийната независимост (67%) е основната причина, поради, която анкетираните биха подкрепили изграждането на АЕЦ „Белене“. Втората по значимост причина, сред подкрепящите „Белене“, е осигуряването на евтина електроенергия (52%). Следващите фактори за подкрепа за свързани с развитието на икономиката на България, осигуряването на работни места и че вече са вложени много средства, които трябва да бъдат оползотворени.

Общият извод от тези най-значими натрупвания е, че сред желаещите да се осъществи този проект, които са малко над половината от пълнолетните български граждани, е налице икономизиране в мисленето и оценката за този проект и неговото осъществяване.

Анкетираните обаче нямат единно мнение как АЕЦ „Белене“ да бъде реализиран. 27% заявяват, че е най-добре това да се случи чрез консорциум с участието на различни страни. Други 26% смятат, че е най-добре това да се случи със 100% участие на българската държава.

Сред групата, която декларира, че не подкрепя изграждането на АЕЦ „Белене“, беше зададен въпрос относно това какви са основните им опасения за реализирането на този проект. На първо място се изтъква причината, че не е безопасно. Следващите опции с най-голяма тежест са, че подобен проект е с високи технологии и е скъп, както и че това са излишни разходи или дългове за държавата.

В изследването бяха тествани и три различни варианти или режими, през които е възможно хипотетично да се осъществи изграждането на проекта АЕЦ „Белене“:

1) относно създаването на консорциум между руската Росатом, американската Дженерал Електрик и френска Фраматом, които ще се конкурират с компании от Китай и Корея;

2) относно това, че в проекта българската държава ще участва само с апортна вноска – изградената площадка и закупените два руски реактора, осигуряваща блокираща квота в бъдещото акционерно дружество;

3) относно това, че при осигуряването на финансирането, реализацията и експлоатацията на проекта няма да бъдат предоставяни държавни гаранции под никакви форми, както и че няма да бъдат подписвани договори за изкупуване на бъдещата произведена енергия на фиксирани цени;

Тези три индикатора са интересни сами по себе си и значими от съдържателна гледна точка, но се оказват трудно разбираеми за широката публика. По същество, те биха сработили в по-голяма степен чрез качествени дебати сред експерти по темата, отколкото сред широката публика в едно национално представително изследване.

Очаквано медиите са основният информационен канал (61%), по който респондентите се осведомяват по теми свързани с ядрената енергетика в България. Следващият значим източник за информиране се явяват социалните мрежи (18%). 7% декларират, че търсят експертна информация от енергийни експерти, което също можем да съотнесен към медиите, тъй като те са и най-честата трибуна, през която добива публичност тяхната експертиза. Едва 4% посочват институциите като информационен източник.

Значителен е делът, повече от една четвърт (28%), на деклариращите, че не се информират по теми свързани с ядрената енергетика. Сред тях в най-голям открояващ се дял са най-младите (18-29 г.), като близо половината (46%) от тази група споделят, че не се информират по темата.

Цената на тока е водеща при избора на доставчик

Висок дял от близо три четвърти от анкетираните (70%) споделят, че не знаят електроенергия от какви източници влиза в тяхната сметка за ток. Само една четвърт са деклариращите разбират на практика фактурите си.

Съвсем логично цената на електроенергията се оказва водещият критерий за 52% от анкетираните, ако имаха възможност да избират източника на електроенергия, която да купуват. Именно критерият „цена“ става все по-важен, колкото по-възрастни са анкетираните. Опции като сигурността и безопасността на производството събират дялове от по 16%. Влиянието върху околната среда вълнува 9 процента от анкетираните като най-малко значим критерий за избор на доставчик.