+359 886 31 76 73 office@rctrend.bg

Нагласите на българите по отношение на вярвания, конспирации и суеверия (март 2018)

40% от българите вярват, че съществува тайно общество, което управлява света. 75% е делът на българите, които вярват в пророческите способности на Ванга.

Реализация на изследванетоИзследователски център „Тренд“
Източник на финансиране: Вестник „24 часа“
Размер на извадка: 1004 ефективни интервюта на възраст 18+
ПредставителностЗа пълнолетното население на страната
Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“
Период на провеждане: 01.03 – 07.03.2018 г.
Тип извадка: Двустепенна гнездова извадка след предварителна стратификация по региони
Размер на статистическата грешка: ±3.1%

29% от българите вярват в съществуването на извънземни, а 14%, че извънземни живеят сред хората. 19% пък са на мнение, че хората са установявали контакт с извънземни.

Данните регистрират високи нива на вяра по отношение на въпроси свързани с свръхестествени способности на хора. 75% от българите вярват в пророческите способности на Ванга. Няма особена динамика сред различните демографски групи. Прави впечатление, че и хората в най-младата възрастова група (18-29 г.) в голям дял (63%) вярват в способностите на Ванга. 63% от българите вярват и в съществуването на хора със свръхестествени способности и съответно малко над две трети в съществуването на хора, които имат способности да предвиждат бъдещето. Малко над половината от българите смятат, че има хора, които могат да лекуват със свръхестествени способности. Разполовено е мнението на българите по отношение на вярата в магии.

В проучването бяха тествани и различни световни конспирации. 40% от българите вярват в съществуването на тайно общество, което управлява света. Малко под половината от хората с висше образование споделят това виждане. Бяха тествани нагласите по отношение и на друга конспирация, а именно дали има изкуствено създаване на болести с цел продажба на нови лекарства – 66% посочват, че вярват в това.

По отношение на въпросите свързани с Кемтрейлс и ХААРП, данните показват високи дялове на непознаване на темата –  над 50%. Видно е че за българите тези въпроси са по-далечни и нямат изградено мнение в тази посока.

33% е делът на хората, които вярват в прераждането на човек, като при жените процентът е по-висок (40%) в сравнение с този на мъжете (25%).

36% посочват, че вярват в съществуването на рая и ада. Данните показват, че живеещите в малките населени места и селата са по-склонни да вярват в това за сметка на живеещите в столицата. Тук едно от възможните обяснения е по-високата степен на религиозност в малките населени места.

35% от българите декларират, че са посещавали гадател(ка) / ясновидец / ясновидка / ходжа. Впечатление прави, че в селата и малките населени места тази практика е по-разпространена за разлика от столицата.

В проучването тествахме и нагласите към друга конспиративна теория, а именно стъпвал ли е човек на Луната или не. 58% от българите посочват, че човек е стъпвал на Луната, докато 14% са на обратното мнение.

С оглед тематиката на проучването, българите бяха попитани и спрямо различни видове суеверия. Малко над една трета от българите вярват, че петък 13-ти носи нещастие. Подобно е и съотношението по отношение на суеверието, че черната котка носи нещастие, докато 60% не вярват. Малко над една трета от българите вярват и че счупеното огледало носи нещастие, като хората с по-ниско образование са по-склонни да вярват за сметка на тези с по-висока образователна степен.

73% от българите посочват, че чукат на дърво срещу нещастие / беда, докато 24% не го правят. 12% посочват, че хвърлят сол за късмет, докато 84% не го правят. Тук, разбира се, за сметка на чукането на дърво, процентът е по-нисък и с оглед на невъзможността винаги да имаш сол под ръка. Относно носенето на червен конец против уроки и лош късмет, 35% от българите посочват, че носят червен конец, като данните показват също, че делът на жените (49%) е значително по-висок спрямо този на мъжете (21%), които го правят. 

Изследователски център „Тренд“ носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на сайта и официалната си страница във Фейсбук, но не и за по-нататъшното избирателно публикуване или интерпретиране от трети страни.