Коментарът е публикуван във вестник „Стандарт“
Ниската точка на отношения между Европейския съюз и Турция далеч не датира от вчера или онзи ден, или е плод на някакво противоречие между турския президент и холандския министър-председател. Вече няколко години Ердоган си позволява да проявява шантаж спрямо Европа. Основният коз в неговите ръце е присъствието на близо три милиона сирийски бежанци на територията на Турция. Спомнете си само каква криза предизвика навлизането на 1 милион мигранти в сърцето на Европейския съюз само преди две години. Тогава започна да се поставя под съмнение съществуването на Шенген, въобще свободното движение на хора в ЕС. Стигна се дотам, че някои говореха за край на Европейския съюз.
Този мигрантски коз в ръцете на Ердоган му позволява да държи такъв тон и да отправя подобни скандални послания към европейските лидери. Турският президент видя слабостта на Европа и невъзможността на която и да е от големите европейски сили да му се противопостави. Именно заради това тонът му стигна дотук. Не трябва да се изненадваме.
Конкретният конфликт между Турция и Холандия трябва да го поставим в определен предизборен контекст. От една страна, на 16 април тази година в Турция ще се проведе ключовият конституционен референдум, който трябва да превърне република Турция в президентска република. Но това не е тази президентска република от демократичен тип, който ние познаваме от френския или американския опит. Това, което е на път да се случи в Турция, е да се въведе едноличен режим на Реджеп Ердоган.
Конституционната промяна, която се готви е от изключителна важност за турския президент, който чрез нея ще бетонира властта си за повече от десетилетие напред. Резултатът не само трябва да е положителен, но трябва и да е убедителен. Именно заради това се мобилизира всичко възможно, включително и емигрантските общности в Германия, Холандия, Франция и други държави с компактно турско население. Трябва да имаме предвид, че турците с избирателни права, живеещи в Германия, са близо колкото избирателите в Измир или Бурса.
От другата страна, обаче на 15 март в Холандия се провеждат ключови парламентарни избори, в които настоящият министър-председател Марк Рюте е електорално изравнен от крайната десница на Герт Вилдерс. Забраната за агитация сред турската общност в Холандия трябва да се чете именно като част от предизборната кампания в северната страна. Чрез този ход Рюте иска да покаже консервативно поведение, с което цели да отцепи част от симпатизантите на Вилдерс и да удържи победа на предстоящите избори.
Това, което става в момента в България, е много опасно. За първи път имаме толкова пряка намеса на чужда държава във вътрешнополитическия ни процес. И то, забележете, с участието на официалния представител на Турция в България – посланик Гьокче. Самата партия ДОСТ като че ли вече дори не крие близките си връзки с режима в Анкара, а и турската държава не опитва дори да разсее съмненията. Напротив – турски министър агитира изселническата ни общност в Турция. Въпреки огромния натиск върху общността ни в Република Турция, а и върху българските турци в България, ДОСТ има въображаеми шансове за представителство в следващия парламент. Дори до успеят да мобилизират до 40 хиляди души в Турция, то в България ще им трябват още поне 100 хиляди, за да преминат 4-те процента. Това изглежда непостижимо.
Това са опасни явления. Но най-опасното в случая е, че лека полека започваме да свикваме с това, че няма проблем чужда държава да си има българска партия. В момента, в който тези неща спрат да ни правят впечатление, тогава ще сме загубили твърде много