Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ под същото заглавие
– Здравната ни система е една от най-атакуваните през последните години. Проучването на изследователски център „Тренд“ обаче за отношението на българина към неговото собствено здраве, което направихте по поръчка на „24 часа“, показва, че е немарлив. Как се съвместява този факт с критиките към здравната ни система, г-жо Славкова?
– Вярно, в обществото непрекъснато се говори за здравната система и качеството на здравните услуги, затова и ние в изследователски център „Тред“ решихме да попитаме най-общо хората какво е тяхното отношение към здравето им Установихме, че огромна част от българите – около 75 на сто, ходят на лекар, само ако се разболеят, или ако нещо ги заболи. Нещо повече – всеки 3-и прескача годишните профилактичните прегледи, които са безплатни, а още 11 на сто от анкетираните от нас изобщо не знаят за тях. С други думи профилактиката у нас е на изключително ниско ниво и нищо чудно, че половинчатостта й, доказана и от данните в нашето проучване, води до драстични дисонанси в здравната система, защото реално превенцията и улавянето на заболявания в ранен стадии облекчава здравната система.
– Не са ли младите българи по-грижовни към здравето си?
– Тъкмо те са в групата на онези, за които профилактиката е нещо сякаш излишно и ако не е пресилено да го кажа – непознато. Струва ми се, че не са възпитавани да променят модела на родителите си, т.е. да ходят редовно на лекарски прегледи. Младите у нас нямат никакви навици в това отношение, а това е тревожен факт. Затова и имаме тези данни, които вече споменахме- цели 75%, които ходят в краен случай на лекар и зъболекар.
– Как се постъпва с такива хора?
– В други държави непосетилите профилактични прегледи граждани получават писма и са глобявани, ако не ходят на профилактични прегледи. Глобата е сериозен възпитателен метод очевадно. Получават писма, че примерно на дадената възраст, на която са в момента, могат да се разболеят от първо, второ, трето и е необходимо да се следи и предотврати разболяване. Това е правилната логика. Западните здравни системи разчитат в по-голяма степен на профилактиката, за да предотвратят тежки заболявания, средствата за лечението на които са далеч по-големи.
– У нас изглежда обратното…
– На българина, изглежда, ножът трябва да му опре до кокала, за да се сети, че трябва да се грижи за здравето си. Нека не използваме финансовите си проблеми за аргумент да неглижираме здравето си. Това затруднява здравната система според мен, защото тя плаща не за профилактика, която излиза по-евтино, а за лечение на много тежки и хронични заболявания, които обаче е могло да бъдат предотвратени и лекувани в зародиш.
– Не е ли причина незаинтересоваността на българина от здравния му статус заради бедност – вашето проучване показа, че около 380 000 българи са без здравни осигуровки?
– Има и такъв момент – тези 380 хиляди здравно неосигурени в нашето проучване, то определено голяма част от тях нямат пари да платят здравните си вноски. Здравни осигуровки плащат предимно хора, които са с по-висок социален статус и живеят в големите градове. Живеещите в по-малък град или село, с по-ниски доходи или без доходи, с по-ниска степен на образование съответно не изпълняват този ангажимент в такава степен. Разбира се, данните не показват такава категорична разлика в демографските характеристики, но нюансът го има.
Положението е още по-драстично с посещението при зъболекар – хората с по-ниски доходи просто не могат да си го позволят. Сядат на зъболекарския стол, когато ги заболи зъб или трябва да го извадят. Няма как да не цитирам изводите от здравна статистика на министерството, според която е много висок процентът на хора, които остават буквално без зъби, което оставете естетическата гледна точка, това оказва сериозно влияние върху здравето им.
– В проучването на „Тренд“ 30 на сто от българите практикуват алтернативна медицина, а 40 на сто – народна. Тревожен знак ли е това?
– Трябва да правим разлика между алтернативната и народната медицина. Но е факт, че 40 на сто е доста значителен дял за хора, които използват рецепти и лекове от баби и дядовци, за да се лекуват. За да си дадем сметка каква е числеността му, само да кажа, че 1 процент от извадка се равнява на 55 000 души или около 220 хиляди души у нас предпочитат да се лекуват по този начин.
– Каква е причината?
– Вероятно е свързано с липсата на средства, а и с по-малко усилия – самолекуваш се, не стоиш пред лекарския кабинет на опашка, но и има този психологически ефект, че тези рецептите са изпитани в годините. Но по принцип българинът прилага народна медицина при по-„дребни „, нека така да го кажем, болести – настинка, грип, кашлица, хрема, температура. Рецепти с оцет, мас, билки много често спасяват от приемането на антибиотик и хората предпочитат това.
– Подобни ли са аргументите за 30-те на сто сред анкетираните, заявили, че използват алтернативна медицина?
– Там причината е и в цялостната медийна среда – непрекъснатото облъчване на хората с информация и съвети как да живеят здравословно и да се обръщат към природата, е сред аргументите в ползва на алтернативната медицина.
– Проучването на „Тренд“ поръчано от „24 часа“ регистрира висок дял задоволство от работата на личните лекари – около 89 на сто. Но пък мнението за заплащането на лекарския труд е поляризирано – 45% смятат, че са добре заплатени, 39 на сто – не.
– Задоволството от работата на джипитата контрастира с всеобщото мърморене и недоволство от здравната ни система и медицинския персонал. Разбира се, трябва да си даваме сметка, че тук не говорим за светила и специалисти, а за общопрактикуващи лекари, с които българинът контактува всекидневно.
Но е любопитно, че всеки 2-и сред нашите анкетирани посещава при нужда лекар специалист, само с препоръка от близък, познат, приятел, роднина. т.е. един вид проверен е от тях. Това е сигурен знак, че липсва доверие към такъв тип прегледи и без персонализация и мнение от хора, които имат впечатление от тях, без обратна връзка, българинът не се решава да отиде.
Проучването на „Тренд“ показа, че по-младите – са по-склонни сляпо да се доверят на лекар-специалист, който не е проверен от близък или роднина. Рефлексът за препоръка на лекар от близък е остатък от социализма. Тогава е имало кръгове от лекари, с които човек е разполагал, които са му били препоръчвани.
– Във вашето проучване всеки 5-и е плащал под масата за здравна услуга. Дали хората, отговаряли в анкетите различават доплащането за здравна услуга от подкупа?
Ясно бяхме подчертали, че става дума за нерегламентирано плащане. Тук обаче една част от хората могат да го приемат като подкуп, а друга част като традиционен израз на благодарност. Върху тези данни можем да мислим и като формирана нагласа в българина, че да се свърши нещо добре е хубаво да се доплати под масата. Парадоксът е че българите доплащат под масата, за да получат по-добра услуга, но същевременно не ходят на профилактични прегледи и някакси неглижират здравето си.
– Отношението на българина към собственото му здраве очевидно е безотговорно. Вероятно очаква от здравната ни система майчински да му даде грижи и медикаменти и да го освободи от този товар. В състояние ли е тази най-атакувана институционална система да го направи?
– Данните от нашето проучване са червена лампичка, тревожен знак към управленците на държавата и онези в опозиция. Ясно е, че причина за безхаберието на българина към собственото му здраве не се корени единствено във финансовите му възможности. Профилактика и превенция – тези са двете вълшебни думи, обозначаващи практики, които могат да облекчат здравния статус на нацията и които трябва да бъдат част от всяка здравна реформа.