Статията е публикувана в списание „Икономист“ под същото заглавие
Ако се вгледаме в обществените нагласи към образованието от Освобождението до наши дни, българинът дава мило и драго, за да изучи децата си. И днес не са малко случаите на семейства, които вземат и заеми, за да изпратят децата да учат. На фона на тази добра българска традиция и ценност, стои изпъчено реалността. А тази реалност е изтъкана от един осезаем факт, че резултатите в образователната система са показателни за една система, която ако не е катастрофирала, то скоро това ще стане. Неизбежно е някак си, в една образователната система, която е съсредоточила поглед в броя на учениците, а не в качеството на учебните програми, да не последва нищо добро. Проекцията на подобен подход е образователна катастрофа. Образователна катастрофа.
Връщането на матурите през 2008 година ги превърна в сериозно мерило за нивото на българското образование. И има нещо тревожно, че съвременните държавни зрелостни изпити са вече от близо десет години и всеки път се повтаря един и същи резултати. И докато завършващите викат до 12, ние сякаш тръпнем в очакване да кажем колко са глупави децата ни.
А цели 7466 дванадесетокласници няма да получат диплома за средно образование. 7466 души нямат елементарни познания по български език, за да завършат средното си образование. Липсват им елементарни знания за майчиния им език. А част от тези ученици може изобщо да не се явява отново на изпит. Училището се превърна в участник и легитимираща инстанция на трайно действаща верига от проблеми. А знаем добре, че качественото образование е от критична важност за икономическото развитие и растеж.
И докато броим, изчисляваме какво колко, не забелязваме сякаш, че в училищната подготовка зеят няколко сериозни пропасти – качеството на образованието в малките населени места и в големите градове и, разбира се, между различните слоеве на обществото.Така беше и миналата година, и по-миналата. Така ще бъде и утре.Обществената стойност на образованието в съвременния свят расте, а сякаш образованието ни не може да отговори адекватно на това предизвикателство.
Но вместо да поставим образователната система в „извънредно“ положение, ние поставяме в такова българското училище. Буквално. От страх да не препише някой българското училище заприлича на тежка пародия на Оруелската „1984“- та.
През март тази година в графа „Образование“ на мониторинговия доклад на ЕК беше направена една тъжна и вярна констатация, че българските ученици са с най-ниските постижения по четене, математика и природни науки сред всички държави от ЕС. От 28 държави нашите деца са с най-ниски постижения. А да не забравяме, че резултатите от PISA регистрираха през 2014 г., че близо 40 на сто от 15 и 16-годишните ученици в България са функционално неграмотни, тъй като не са в състояние да разбират и анализират онова, което са прочели, а около 44 на сто от гимназистите са функционално неграмотни по математика, тъй като не могат да направят елементарни сметки и изчисления.А и защото от няколко дни дружно се смеем на образователния министър за „четвъртокласниците на Орешарски“, да вметна,че тези ученици с резултатите от PISA вчера, са тези с ниските резултати на матурите днес и с ниските резултати на изпитите утре.
А като сме заговорили за статистика, данни и изследвания, то в това наОрганизацията за икономическо сътрудничество и развитиестраната традиционно попада в групата на държавите с най-големи проблеми не само в качеството на придобиваните знания, но и в практическата им употреба. При подобно развитие не е учудващо, че броят на функционално неграмотните българи става все по-голям.
От първи август тази година влиза новия Закон за предучилищното и училищното образование. И всички институции ангажирани с темата за образованието категорично твърдят, че това ще даде нов тласък на реформата в сферата. И докато дружно се заблуждаваме, че това е така и проблеми няма, на онези стари чинове, на онези стари столове стоят нашите деца. Онези деца, върху които също толкова дружно ще прехвърлим отговорността за тази държава. И ще бъде щастливи ако резултатът е добър 4.