Коментарът е публикуван във вестник „Стандарт“
Тази седмица започва новият политически сезон, който ще мине изцяло под знака на предстоящата предизборна кампания. Партиите ще се готвят за избори. Голяма част от коментарите през последните няколко месеци са свързани с готвеното от новия президент Румен Радев предстоящо служебно правителство, с неговите първи действия. Ако вярваме на слуховете, че професор Огнян Герджиков ще бъде служебен премиер, можем да очакваме по-скоро една умерена линия на Радев, а не конфронтационна. Очаквам по-скоро той да притъпи страстите, а не да увеличава напрежението. Не очаквам от него някакви резки действия. Искрено се надявам в рамките на тези три месеца да влезем в някаква политическа стабилизация, а не непрекъснато да се говори за политическа криза и за нейното задълбочаване. Надявам се президентът Радев да се справи и с най-важната задача – да организира и проведе едни свободни и честни предсрочни парламентарни избори.
Смятам, че вече по никакъв начин не може да се говори за запазване на статуквото от предишното Народно събрание. За това има няколко причини. Първо, вероятно ГЕРБ и БСП ще бъдат по-близки като тежест и съотношението на силите им вече няма да е две към едно. Можем да очакваме също така някои от политическите актьори да не попаднат в следващия парламент, а там да влязат нови играчи. Най-вероятно нов участник ще бъде партията на Веселин Марешки. Това, което може също така да се очаква, е по-силно представителство на Патриотите. Те много успешно успяха да се впишат в консервативно-национал-популистката вълна, която заля целия западен свят, включително САЩ. Нещо повече, по всичко личи, че форматът Обединени патриоти, както участваха на президентските избори заедно с Атака, се оказа по-скоро печеливш.
Това, което е интересно, е какво ще стане в т.нар. автентично, традиционно дясно политическо пространство. Това, което се случва през последните няколко месеци, не е нещо ново. Традиционната или т.нар. автентична десница е непрекъснато в един цикъл на разделение и на обединение. Всички помним отделянето на ДСБ от СДС, после обединението в Синя коалиция, след това раздялата през 2013 г., после обединението им в Реформаторския блок. За тези гласове в момента се борят три субекта: ДСБ, „Да България“ и РБ в сегашния му вид. Това, което наблюдаваме след създаването на „Да България“, е, че Христо Иванов е припознат като легитимен лидер на тази общност. Затова най-важното е да си отговорим на следния въпрос: дали ДСБ и „Да България“ ще се явят заедно на избори, или по-скоро ще се явят поотделно. В случая дилемата на Радан Кънев е много неприятна, защото той вероятно иска да направят общ фронт с Христо Иванов. Но тъй като последният вече е припознат като лидер на това синьо либерално пространство, не виждам никаква политическа логика Иванов да вземе Кънев като съпредседател в тази предизборна коалиция. Съответно единствената възможност е ДСБ да се влее в тази коалиция „Да България“ с лидер Христо Иванов. Това обаче го изправя пред неприятната дилема: или политическа маргинализация, или политическа смърт. Ако се явят поотделно, ДСБ просто няма да попадне в парламента. В същото време Реформаторският блок има възможност да влезе в следващото НС, ако през следващите няколко месеца покаже някаква активност и присъедини към своите редици още партии. Вероятно ще сработи и някаква инерция от марката Реформаторски блок.
Що се отнася до евентуални коалиционни формули след изборите, коалиция ГЕРБ-БСП е вариант, но към този момент ми се струва по-малко вероятен. По-чисто изглежда ГЕРБ да съставят коалиция с Патриотите, защото това ще нанесе по-малко имиджови щети на партията на Борисов. Ако не им достигат гласовете, могат да вземат подкрепа и от партия на Веселин Марешки. Ако не успеят с тези варианти, чак тогава ще се мисли за по-голяма коалиция.