Профил на избирателя (екзит пол от втория тур на изборите за президент и вицепрезидент на Република България – ноември 2026)

Йотова привлича избирателите на Костадинов и Михайлов, Гюров получава подкрепата на гласувалите за ГЕРБ и ДПС

Данните от екзит пола на социологическа агенция „Тренд“ на втория тур на президентските избори очертават ясно изразени социално-демографски и политически различия в подкрепата за Илияна Йотова и Андрей Гюров. Основните разделителни линии остават възрастта, образованието и типът населено място.

Поколенческото разделение се запазва и на втория тур. Андрей Гюров печели подкрепата на 53,4% от избирателите между 18 и 29 години срещу 38,9% за Илияна Йотова. Сред хората на възраст между 30 и 39 години Гюров също има предимство – 49,8% срещу 43,4%. При избирателите над 40 години обаче съотношението се обръща в полза на Йотова, като преднината ѝ нараства с напредването на възрастта. Сред хората между 60 и 69 години тя получава 60,8%, а сред тези над 70 години – 61,9%. Погледнато през структурата на двата електората, 35,4% от всички гласували за Йотова са на възраст над 60 години, докато при Гюров този дял е 25,8%. Обратно, младите до 40 години формират 34,6% от електората на Гюров срещу 22,5% при Йотова.

Разделението между столицата и останалата част от страната остава отчетливо. Андрей Гюров има съществено предимство София с 59,3% срещу 37,4% за Илияна Йотова. В областните центрове обаче Йотова има предимство с 54,6% срещу 40,5%. Най-голяма е преднината ѝ в малките градове, където получава 61,8% срещу 33,5% за Гюров. В селата съотношението също е в нейна полза – 55,1% срещу 36,1%. Близо половината (46,5%) от всички избиратели на Йотова живеят в областните центрове, а други 39,8% – в малките градове и селата. При Гюров 27,4% от електората е концентриран в столицата, докато при Йотова този дял е 13,7%. Данните потвърждават, че София остава основната опора на Гюров, докато Йотова има по-силни позиции в останалата част от страната.

Образованието продължава да бъде разделителна линия, макар и не толкова отчетлива, колкото възрастта и населеното място. Сред избирателите с висше образование Йотова получава 50,2% срещу 46% за Гюров. При хората със средно образование преднината ѝ е значително по-голяма – 56% срещу 37,2%. В същото време 58,1% от всички гласували за Гюров са с висше или полувисше образование, докато при Йотова този дял е 50,6%. Това показва, че въпреки предимството на Йотова сред висшистите на балотажа, високообразованите продължават да заемат по-голям относителен дял в електората на Гюров.

Илияна Йотова успява да привлече над 70% от избирателите на Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов от предходната седмица. Трябва да се има предвид, че на балотажа са участвали малко повече от половината от избирателите на Костадин Костадинов на първия тур. При избирателите на Радостин Василев картината е различна – 45,6% подкрепят Гюров, а 38,9% – Йотова. Данните показват, че 76,9% от гласувалите за ГЕРБ-СДС на парламентарните избори през април подкрепят Гюров на балотажа, както и малко над две трети от избирателите на ДПС. Сред избирателите на Гюров, близо една пета (19,8%) от гласувалите за него са подкрепили ГЕРБ-СДС през април, а други 6,4% – ДПС. Погледнато през структурата на двата електората, 57% от всички гласували за Йотова са подкрепили „Прогресивна България“ през април, а други 8,8% са гласували за „Възраждане“ и 7,3% – за БСП – Обединена левица. Това очертава различни политически конфигурации зад двамата кандидати – по-силна концентрация около „Прогресивна България“ при Йотова и по-разнородна партийна подкрепа при Гюров.

Над половината от избирателите са имали предварително формирано решение за балотажа. Общо 52,3% заявяват, че са решили кого да подкрепят още преди началото на кампанията, 18,6% – в хода на кампанията, а 18% са взели решение между двата тура. Други 8,4% са направили своя избор в самия изборен ден. Сред гласувалите за Йотова 54,6% са имали решение преди кампанията, а при Гюров този дял е 52,8%. Между двата тура са взели решение 18,8% от избирателите на Йотова и 15,9% от тези на Гюров.

Сравнението между двата тура показва, че макар основните социално-демографски разделения да се запазват, се наблюдават и съществени промени в профилите на двата електората. Най-отчетлива е промяната сред високообразованите избиратели. Докато на първия тур Андрей Гюров има предимство сред тях с 39% срещу 31,7% за Илияна Йотова, на балотажа съотношението се обръща – 50,2% за Йотова срещу 46% за Гюров. Промяна се наблюдава и в столицата. Въпреки че Гюров запазва категоричното си предимство в София, разликата между двамата кандидати намалява от 29,3 процентни пункта на първия тур до 21,9 пункта на втория. Същевременно делът на софиянците сред избирателите на Гюров намалява от 31,8% на 27,4%, което показва, че на втория тур подкрепата за Гюров е по-слабо концентрирана в столицата.