Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“
– Имаше информация, че лидерът на НФСБ Валери Симеонов напуска коалицията, но той я опроверга и постави условия пред правителството. Как се стигна до тук, г-н Ганев?
Валери Симеонов от началото на този мандат върви по собствен дневен ред. Вицепремиерът си пое няколко теми, които си гони доста амбициозно, понякога дори в конфликт с останалата част от правителството и парламентарното мнозинство. Всичко това доведе до възприемането на Валери Симеонов като „вицеопозиционер“, както сполучливо един мой колега го определи. Това нямаше как да не внесе комуникационен проблем вътре в управлението и дистанция между него и останалите.
– Стана ясно, че Симеонов и НФСБ са против поисканите оставки от тримата министри Нанков, Радев и Московски, защото решението за тях било взето зад гърба на НФСБ. Заплаши, че ако тези министри напуснат, НФСБ също ще напусне коалицията. Какъв е сценарият за изход от тази ситуация?
Нямам съмнения, че оставките ще бъдат гласувани. Мнозинство за тях в Народното събрание има и без депутатите на НФСБ. Колкото до ответната реакция на партията на Симеонов да напусне коалицията вследствие на това, аз лично бих изразил скептицизъм. Вицепремиерът ясно показва, че неговата мотивация да стои във властта е свързана с това да показва някакви резултати от темите, които си е поел. Какво би станало ако Валери Симеонов напусне – на първо място, той няма да има възможност да налага каквито и да е решения; на второ място, няма да събори правителството и да предизвика предсрочни парламентарни избори, защото вакуума от напусналите депутати ще бъде зает вероятно от „Воля“, на трето място – НФСБ няма да има собствена парламентарна група, защото има по-малко от 10 депутата и самият Симеонов и партията му ще се маргинализират. Той ще бъде все по-малко интересен, а напускането му надали ще даде някакъв мощен прилив на обществена подкрепа, която да го направи фактор. Подобен тип действия видяхме от Радан Кънев в предишния мандат, а политическа му кариера от този момент нататък тръгна стръмно надолу. Реформаторите изгубиха представителството си в новото Народно събрание, а самият Кънев сдаде лидерския пост с ДСБ.
– Да се промени диалогът в голямата и в малката коалиция, също да се смени ръководството на парламентарната група, иска лидерът на НФСБ. Как ще се реши напрежението по оста Сидеров – Симеонов и ГЕРБ – Симеонов?
Валери Симеонов и Волен Сидеров далеч не се намират в най-ниската точка на своите отношения. Били сме свидетели на много по-грозни сцени през годините между двамата. Въпреки това през 2016 г. успяха да намерят пресечна точка и да заровят томахавката. Не казвам, че непременно това ще се случи и сега, но не трябва да го изключваме категорично. Рационалният политически интерес и на Сидеров, и на Симеонов ясно сочи в посока на разбирателство. Оттук насетне само можем да предполагаме дали рационалната политическа сметка или емоциите между двамата ще надделеят.
– Под въпрос се поставя и участието във формат „Обединени патриоти“ на предстоящите през май догодина европейски избори. Какви са възможните конфигурации в това пространство на евровота?
Много вода има да изтече дотогава. Не изключвам всякакви варианти, но можем да разгледаме възможните, а именно – първи вариант – ВМРО и „Атака“ се явяват с една листа, а НФСБ и възможни други, в отделна листа. Този вариант крие сериозни рискове за Валери Симеонов. Марката „Обединени патриоти“ действително носи своите електорални позитиви и наследника на тази марка ще си получи своя бонус, като това ще е коалицията около ВМРО и „Атака“. НФСБ не разполага със значителна обществена подкрепа, която да им осигури представителство в Европейския парламент, а налагането на нова марка ще е огромно предизвикателство. При такъв сценарии най-вероятно НФСБ ще остане под прага за представителство в европарламента. А този праг е по-висок от този на парламентарни избори. Да вкараш депутат в Европейския парламент ти трябва минимум 5,88%. За ВМРО и „Атака“ също ще бъде по-трудно без НФСБ, но не и невъзможно. Трябва да имаме предвид, че те освен, че ще бъдат наследниците на марката „Обединени патриоти“, ще разполагат и с друг политически актив – Ангел Джамбазки. Като евентуален водач на листа, той може да им доведе определена електорална периферия, която ще им е особено нужна. Така крайният резултат няма как да бъде в полза на НФСБ, а по-скоро вота ще покаже, че въпреки всичко ВМРО и „Атака“ ще излязат по-силните в тази надпревара.
Вариант номер 2 – ВМРО, „Атака“ и НФСБ се явяват заедно на изборите за Европейски парламент. Тогава преодоляването на бариерата за представителство ще бъде по-малко предизвикателство, а вътрешното състезание могат да си го осъществят чрез преференции. Или по друг начин казано – в листата първите трима да са представители на всяка една от трите партии и чрез преференциалното състезание да си покажат кой колко тежи. Тази вътрешна битка я проведоха и Реформаторския блок на изборите за Европейски парламент през 2014 г. – тогава начело на листата беше Меглена Кунева, но вторият в подредбата Светослав Малинов успя да я измести, тъй като ДСБ се мобилизира в негова подкрепа чрез преференциално гласуване. Така реформаторите успяха да извлекат полза от вътрешната си конкуренция, като всеки един симпатизант на дадена партия видя свой кандидат в изборите и гласува за него.
– Симеонов открито атакува министъра на туризма Ангелкова, че не се справя с работата си, но същевременно заяви, че да оглави това министерство не му е детска мечта. „Аз амбиции за постове нямам. НФСБ има най-малко назначения от всички останали в управлението, каза още той. Какво всъщност цели Симеонов?
Не изключвам възможността Валери Симеонов да поеме туризма, а на Николина Ангелкова да бъде намерено друго място. В последните седмици все пак се овакантиха няколко ресора. Това би удовлетворило и Борисов. С поемането на определен ресор, Валери Симеонов ще се вкорени още повече в правителството и ще направят напускането му с няколко идеи по-трудно. От друга страна, ще изглежда така, че Валери Симеонов търси конфликти, с цел да заема нови позиции в правителството, което ще подкопае малко или много принципните му заявки.
– Ако ГЕРБ си спечели изборите самостоятелно, да заповяда да си управлява, каза Симеонов. В крайна сметка, ще се разпадне ли коалицията, ако НФСБ я напусне?
Въпреки, че мнозинството изглежда крехко (само 122 от 240), напускането на НФСБ няма да доведе до разпад на коалицията или предсрочни избори. Това се явява и проблем пред Валери Симеонов, защото не държи „златната акция“ на това управление. Или по друг начин казано – ако чашата прелее, ГЕРБ, „Атака“ и ВМРО могат да кажат – „прав ти път, Валери. Продължаваме без теб“. А в този момент ще започнат и разговори с „Воля“, която може пък да се окаже спасителния пояс за мнозинството. Разбира се, това би било трус за управлението, което няма как да не нанесе щета. Но до предсрочни избори на този етап не виждам как може да се стигне. Никой няма интерес от такива. За Борисов това ще е трета оставка, което се явява сериозен проблем пред тезата за стабилността. БСП пък от своя страна не виждат реални перспективи за победа. Останките от патриотите надали биха били с по-широко представителство в следващо Народно събрание. Нещо повече – предсрочни избори минават и през служебен кабинет. Президентът Радев, вече ясно е показал своето отношение към управлението и един втори служебен кабинет, назначен от него може да не се окаже толкова компромисен спрямо ГЕРБ. Не мога да видя никаква политическа логика Борисов да подари цялата власт на своя опонент в лицето на Радев за няколко месеца. Това крие твърде големи рискове.
– Станахме свидетели на три ключови оставки през миналата седмица. Борисов намекна, че има претенции и към други министри. Какво можем да очакваме и какви са целите на премиера?
През август политическото напрежение не стихна, а дори се нагнети. На управлението му трябваше отдушник, а кадровите промени често дават глътка въздух. Зареждат със свежест, дават тласък и доза кредит на доверие. Към вътрешния и транспортния министър имаше настроения от месеци. Беше използван трагичният инцидент край Своге, за да се разчисти правителството от натрупаните тежести. Вероятно ще станем свидетели и на други промени. Тези кадрови промени обаче изглеждат единствено като реакции на дадени кризи и напрежения. На Борисов му е необходима нова политическа линия, с която да покаже нуждата този кабинет да продължи да управлява. Да се даде някаква перспектива и цел. В ред на мисли, на новите назначения трябва да бъдат дадени и определени задачи, да има посока, концепция за това какво трябва да видим като резултат след 1, 2 или повече години от техните действия. Другото би било купуване на няколко месеца политическо време.