Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“
– Не сме сред най-богатите, даже сме на опашката по доходи, но харчим повече за лятна почивка от чеха и румънеца, от португалеца, латвиеца и унгареца, според Евростат. Какви са особеностите на българското мислене и традиции в почивката?
Доста години му трябваха на българина да се раздели с картата си за почивка от социалистическите предприятия и с това разбиране. Днес можем да обособим най-общо три групи туристи сред българите, които от своя страна могат да бъдат разделени на много малки подгрупи. Най-общо профила на българския турист е този, който пътува в чужбина основно и често и този, който пътува из България и българското Черноморие.
Има още една група българи – тези, който не пътуват. Той поради различни причини предпочита да си стои вкъщи. Първата и основна причина са финансовите ограничения. Но има и още един нюанс – липсата на необходимост от това да излезе извън рамките на обичайно случващите му се неща, от комфортната си зона, която се намира в своето ежедневие.
Но забележете как последните години е видно, че по българските курорти, които бяха предимно заети от чужденци, в последните години вече посрещат и много български туристи. Още един факт – да припомним многобройните задръствания от почиващи, заминаващи или връщащи се след празници и почивни дни из България, Гърция, Турция или някъде другаде. Не трябва да пропускаме и още една специфика, която се наблюдава в последните години, а именно по-заможните българи да закупуват имоти и вили, които са обособени само за зимните или летни почивки на семейството. Можем да дадем още редица такива примери и специфики, които се наблюдават в последно време.
Три основни фактора, които се наблюдават и трябва да подчертаем, са свързани с новата концепция за български турист – навлизането на wow-cost компании, с евтини самолетни билети, възможностите за евтино пребиване чрез използване на платформи като Airbnb, както и статистическия факт, че в последните две десетилетия започваме да се доближаваме до европейските стандарти на живот.
Тоест, най-общо казано българският турист преди 1989 г. е крайно различен от българския турист след промените. Докато единият получаваше своята почивка като част от логиката на системата, то днешния български турист, лишен от тази логика на социалната държава, сам започва да осъзнава необходимостта от почивката.
Смятам, че в следващите години ще продължи формирането на българското мислене по отношение на почивките си.
– Европеецът харчи средно 336 евро на човек за лятната си ваканция, българинът два пъти по-малко – 156 евро, показват изчисленията на Евростат. Дали евтинията у нас в сравнение с европейския стандарт е причина, или?
Съвсем естествено е да вземем предвид, че именно доходите са основната предпоставка за това колко пари харчиш за своята почивка. От друга страна е свързано и с избора на дестинация за почивка. От трета страна е свързано и с това, колко пъти почиваш през летния сезон. Тоест предпоставки много.
Трябва обаче да имаме предвид, че в последните години, българинът започна да осъзнава, че прекарването на отпуската вкъщи, не е почивка. Стана жаден да вижда. Вече почивката за една част от българите е естествено събитие, а не толкова грандиозно решение. Та, в сравнение на европейците (да не забравяме, че ние също сме европейци), които дори са склонни да вземат заеми за почивките си и го правя, българинът не е склонен за такива действия.
Това е процес, които не мисля, че ще наблюдаваме като сериозен тренд в следващите години. Но ще наблюдаваме, че българинът все повече ще оценява почивката като важен елемент в живота си.
– Според проучване на „Тренд“ от април по поръчка на „24 часа“ почиващите през лятото българи тази година са внушителните 2 милиона. 1,1 млн. ще почиват в България, половин милион – в чужбина. Каква е мотивацията?
(по евтини билети, достъп до всяко кътче на Европа, промопакети за почивка по родното черноморие, и т.н.)
Мотивацията може да бъде разнообразна. От една страна, можем да посочим откриването на редица нови авиолинии, които позволяват за малко пари да обикаляш света. От друга страна възможностите, че можеш да почиваш и за много, и за малко пари, също е съществен елемент в преоткриването на почивката от страна на българите.
– Има интересна особеност – според Евростат най-голям дял сред почиващите са европейци над 50 г. Докато у нас е обратното – лятна ваканция си позволяват повече хора между 18 и 39 г. Каква е причината?
Причината е най-вече финансова. Младите работят, получават повече пари и съответно имат повече възможности да пътуват. Но има и още един нюанс, които смятам, че в някаква степен е релевантен. Отново вкоренено в мисленето на българина. Една концепция, че след определена възраст си „стар“ за някакви неща, като например да ходиш на почивка. Помислете колко много възрастни хора около вас мислят основно през призмата „да има за децата, да има за внуците“ и т.н. Едно странно разбиране, че ако направиш нещо за себе си, като да отидеш на почивка, то ощетяваш децата си. При западноевропейците няма тази културна особеност с този вечен ангажимент към семейството. Това също се явява голяма разлика. Тъй като направих паралел с времето преди 89-та г., то има и още един детайл остатък от социализма, а именно, че почивката е за работещия човек. Хората, които са социализирани в този период, естествено разсъждават в тези категории.
Социалните мрежи също играят важна роля. Бих го нарекла синдромът „да покажеш“, да покажеш, че животът ти е по-интересен от този на другите. Затова и младите хора са много по-склонни да пътуват до екзотични дестинации. Не съм сигурна, че за тях това е просто почивка, напротив, това е опит не да починат от ежедневието си, а да го направят по-интересно и вълнуващо.
И именно поради смяната в мисленето на поколенията, тези, които пътуват днес, ще искат да пътуват, ходят на почивка и след 50 или 60 годишна възраст. Затова и подчертах в отговора на първия си въпрос, че ще продължи формиране на мисленето на българина в тази посока.
– В проучването ви 55 на сто от анкетираните заявяват, че няма да почиват. Всеки 5-и пък твърди, че не е излизал в летен отпуск между 5 и 10 г., а едни 600 хиляди души, повечето над 70 г. – от 20 г. Повечето – заради финансови проблеми. Дали е тенденция като си по-възрастен да не си почиваш лете? И ако е така, защо?
Самото проучване доказва, че финансовите причини са основната предпоставка. Въпреки това, ако направим експеримент и дадем пари на някой възрастен човек да ги похарчи за каквото прецени, то бъдете убедени, че почивката ще е последното нещо, за което ще се сети. По-възрастните хора все още мислят през това да „запълнят“ дупки. Какво имам предвид – да реши основно битови проблеми свързани с домакинството си. От друга страна, вече споделих и разсъжденията си за вкорененото мислене на българина, че „вече му е минало времето“.
– Изчислих, че годишно българинът има 117 почивни дни от съботи и недели и официални празници. Според вас знае ли как да празнува и отдъхва?
Искрено се забавлявам на разсъжденията, че на българин са му много почините дни и затова някакви неща не се случват в тази държава. Не съм склонна да мисля по този начин. Трудна ми е и преценката – малко или много са почините дни. В крайна сметка е по-добре да разсъждаваме как максимално да оползотворяваме работните, отколкото просто да ги увеличаваме. Та на въпроса, смятам, че българинът знае как да се забавлява. Да почива, не съм напълно сигурна, но да се забавлява умее.