Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“
– Г-н Ганев, социалните протести от последните седмици имат ли потенциал да разклатят правителството?
– От началото на третия мандат на Борисов сме свидетели на множество скандали. Всеки нов просто захлупва предишния. Но нека се опитаме да поставим някакви общи знаменатели – през 2017 г. имахме скандали „горе“, сред елита – суджук гейт, НДК гейт, кумгейт, оставка на здравния министър, на председателя на Народното събрание – все напрежения в елита. В последния месец и половина имаме напрежения „долу“, с хората – протестите на майките на деца с увреждания и на стопаните заради чумата по животните в Странджа. Първият тип напрежения не доведоха до никакви структурни размествания. Индексът на обществените настроения, който изследователски център „Тренд“ прави по поръчка на „24 часа“ с национално представителни изследвания установи, че скандалите през 2017 г. не дадоха никакви отражения върху електоралните нагласи. Социалното напрежение, което наблюдаваме днес обаче е по-рисково за управляващите.
– Как установявате това?
– По общественото доверие към лидерите и партиите, които се занимават с единия и другия тип проблеми. За проблемите „горе“, които разбира се не са маловажни – да речем съд, прокуратура, корупция и прочее – говори градската десница, Христо Иванов, ДСБ. Сред хората, които се занимават с другия тип проблеми, тези на малкия човек, много видима е Мая Манолова. Едните са в дъното на класацията по обществено доверие, другите – на върха.
Трябва обаче да имаме предвид две неща. Първо, намираме се в политически неактивен сезон. През януари, например, нещата щяха да изглеждат по друг начин. Второ, това са протести на отделни социални групи – на животновъди и на майки на деца с увреждания. Това социално напрежение може да се реши с бюджетни инструменти. Опасно е, ако то прерасне в масово социално недоволство от типа на това през зимата на 2013 г. Но към момента нямаме индикации, че сегашните протести ще прераснат в масови.
Без съмнение напрежението съществува в двете групи. Исканията на майките са абсолютно основателни. В случая с животновъдите имаше тежък комуникационен проблем. Във Великобритания когато имаше „луда крава“, в екипите, които ходиха да евтанизират животните, имаше психолог, който разясняваше на потърпевшите какво ще се прави, защо ще се прави и т.н.
Напрежение съществува, но то естествено се политизира, Корнелия Нинова влиза и в двата казуса, защото много добре разбира, че може да получи политически дивиденти от тях.
– А докъде може да доведе напрежението вътре в управлението – това в коалицията на Патриотите?
– Вярно е, че става дума за лични отношения и напрежение между отделните лидери, в което има натрупвания, но това напрежение не е от вчера. Но има и нещо, което се нарича здрава политическа логика. Тя сочи, че Обединени патриоти в този си вид са изключително ефективни от гледна точка на изборни резултати. Всяко разваляне на тази коалиция рискува да доведе до това, което се случи с Реформаторския блок през 2017 г. Ако се яви на избори самостоятелно Валери Симеонов примерно от Каракачанов и Сидеров крие риск представителството им да е много по-малко, отколкото сега. Ето конкретно доказателство. Красимир Каракачанов през 2011 г. се яви на президентските избори, издигнат от ВМРО, и спечели по-малко от 35 000 гласа. През 2016 г. Каракачанов спечели почти 20 пъти повече гласове благодарение на съюза, който застана зад него – Обединени патриоти.
– Все пак едно евентуално напускане на Валери Симеонов на коалицията може ли да доведе до предсрочни избори?
– Малко вероятно. Валери Симеонов има няколко депутати. Вярно е, че мнозинството е от 122 души, но в НС Марешки има 11 депутати, които при ерозия на парламентарното мнозинство може да застанат на мястото на НФСБ. Така че напускане на Валери Симеонов няма автоматично да доведе до падане на правителството, въпреки че безспорно би било трус.
– Последното проучване на „Тренд“ показва, че мнозинството българи не искат предсрочни избори, но какъв би бил резултатът ако все пак се стигне до такива?
– Нашите електоралните данни, които се потвърждават и от колеги от други агенции сочат, че разликата между ГЕРБ и БСП се запазва на нива, сходни на тези от парламентарните избори през 2017 г. На терена няма нов играч, дал заявка за участие в евентуален нов вот. От днешна гледна точка сериозна структурна промяна в конфигурацията на Народното събрание не може да се очаква. Разбира се, ако се повиши социалното напрежение, това може да нанесе щета на управляващите, може и да се появи нов играч, който да размести пластовете малко или много.
– Тогава кой има интерес от предсрочни изори?
– Това, че няма отчетлив политически интерес не значи, че няма да се нагнетява напрежение с цел да се ерозира подкрепата към управляващото мнозинство. Защото само след 9 месеца има избори за Европейски парламент.
Трябва да имаме предвид и още нещо. За Бойко Борисов трета оставка би било лошо послание. Освен това за предсрочни парламентарни избори трябва да се мине през служебен кабинет, назначен от Румен Радев. Няма политическа логика да искаш да дадеш за 3-4 месеца властта на политически опонент – какъвто Радев се заяви ясно спрямо Борисов.
– Тоест тезата ви е, че в момента политическите игри са прицелени в изборите за европейски парламент.
– Точно така. Те са много важни, защото идват точно на половината на мандата на това управление. Ако ГЕРБ удържи победа на БСП и патриотите имат представителство, това ще даде тласък на управлението и кредит на доверие. А пет месеца по-късно, през октомври 2019 г. идват местните избори, които са още по-важни, защото ако ГЕРБ успее да удържи позициите си в местната власт, ще му даде 4-годишен хоризонт там.