+359 886 31 76 73 office@rctrend.bg

Коментарът е публикуван в информационна агенция БГНЕС под същото заглавие

Малко преди края на българското председателство на Съвета на ЕС е ясно, че България беше напълно организационно и административно подготвена и успя да се справи с това Председателство.

Българското председателство има две сериозни постижения. На първо място това е Срещата на върха между лидерите от ЕС и държавните ръководители на страните от Западните Балкани. Второто – е срещата между Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер и турския президент Реджеп Ердоган, при домакинството на премиера Бойко Борисов.

Въпреки критиките, че нищо на Срещата на върха не се е случило самото провеждане е успех. Това, което направи Българското председателство е, че то успя да върне темата за интеграцията на Западните Балкани отново в дневния ред на Европа. Това е постижение. Второто нещо е срещата на Туск и Юнкер с турския президент Ердоган, като неин домакин беше нашият министър-председател във Варна. В продължение на години точката на дипломатически отношения между ЕС и Ердоган беше сваляна. Всъщност тази среща, като че ли отлепи от дъното отношенията между ЕС и Турция. Разбира се, ние може да имаме много критики по отношение на режима в Турция и на Ердоган, но въпреки това трябва да имаме предвид, че Турция е съсед на ЕС с 80 млн. население и на нас ни е от изключителна важност да поддържаме нормални отношения с Турция. За България това беше много важно не само като съсед на Турция, а и защото тя държи на своя територия огромен брой мигранти. За нас е изключително важно споразумението за бежанците с Турция да продължи. Това само по себе си би било поставено под въпрос при евентуално скъсване на отношенията между ЕС и Турция.

Снимка: БГНЕС

Трябва да имаме предвид следното – тъй като говорим за реална политика, не дали ЕС е съюз от равноправни държави, на всички ни е ясно, че основните въпроси се решават в Париж и в Берлин и в някакви консенсуси между тях. България е малка държава в този смисъл, не малка като население, не малка като територия, а малка като политическа тежест в ЕС, която не може да налага решения, както могат да налагат решения Франция и Германия.

Това, което може България, и тя го направи, е, че използваше своята посредническа роля и влезе в ролята на отличен медиатор, първо в отношенията ни с Турция, и второ в отношенията на Европа със Западните Балкани. По друг начин казано, чрез тази посредническа роля, България трупа политически капитал и авторитет както в региона, така и в Европа.

Със сигурност самото председателство повлия и на нашата вътрешна политика. Това, което видяхме много ясно в последната година и няколко месеца е, че в рамките на този трети мандат на Борисов, той започна един нов сюжет. По принцип всички управления на Борисов можем да ги анализираме през определени сюжети. Такъв сюжет беше в първия мандат повишената активност на МВР, впоследствие строителство, инфраструктура, магистрали, спортни зали и т. н. След това имаше в рамките на мандата му с РБ някакви опити за реформи, но в крайна сметка линията „стабилност“ налагана от ГЕРБ взе превес. Третият мандат на Борисов започна без сюжет. Той беше напипан в голяма степен в първите месеци, а именно новият сюжет на Борисов – на международната сцена, политики на дипломата в контекста на Българското председателство. Този сюжет недвусмислено даде посока на управлението и някакъв смисъл, защото самото управление в началото започна без посока, което беше огромен проблем за Борисов. Този сюжет беше добре уплътнен и донесе позитивни точки на българското правителство, укрепи го във вътрешен план най-малкото.

Това, обаче, което се явява проблем за управлението и за Борисов е края на Европейското председателство. В случая този сюжет на Борисов го отделя от вътрешните проблеми в очите на обществото, а Борисов винаги е имал специфична връзка с българите, ако щете, те го приемат за легитимен техен представител или поне част от тях. Проблемът с председателството е, че Борисов изглежда отделен от тази среда и за него се явява изключително предизвикателство след края му как той да намери нов сюжет, който да е с подчертан вътрешен елемент. Тоест сюжетът „Борисов – международният политик и дипломат”, би трябвало да остане в периферията и да се концентрира във вътрешен план, във вътрешни проблеми, за да възприемат хората, че той не се е отделил от вътрешната среда. Забележете неговите основни опоненти в лицето на Корнелия Нинова и Румен Радев не го критикуват по неговата външна политика, а само и единствено по вътрешни теми. В случая това е голямото предизвикателство пред правителството след председателството. Какъв ще е новият вътрешен сюжет, вероятно през септември ще го видим.

Внесеният от БСП вот на недоверие едва ли ще бъде успешен. Няма нито един вот на недоверие в България за 27-годишната ни конституционна история, който да е бил успешен. Няма никакви основния да смятаме, че този вот ще бъде успешен – вече имаме позициите и на ГЕРБ, на ОП, и на партия „Воля”, които няма да подкрепят този вот, съответно остава само БСП и ДПС, които са малцинство в НС. По-важното е да разберем смисъла на този вот на недоверие, каква е политическата логика, която стои зад него. Интересното е, че миналата седмица на пленума на БСП бяха обсъждани три теми – АЕЦ „Белене“, плана за превъоръжаване и модернизация на Българската армия и пакета Макрон. И по трите теми БСП и ГЕРБ са на една позиция. „За“ строителството на АЕЦ Белене, „За“ превъоръжаването на армията и „Срещу“ пакета „Макрон”. Това се явява огромен проблем за БСП, защото в един момент трябва да излиза и да обяснява, че всъщност тя е съгласна с всички големи теми на управляващите. Така рискува да изгуби тази силна опозиционност и внушението, че е алтернатива. Така излезе, че между тях няма разлика и затова на БСП й трябваше много бърз легитимиционен инструмент, който да я позиционира като опозиция на това управление. В случая се използваше просто конюнктурната ситуация, напрежението в сектора за сигурност. Така БСП отново иска да се върне на опозиционното поле.

Колкото до електоралната картина, нито председателството, нито тежките скандалите, които имахме и преди него и покрай него – като почнем в началото на мандата с ръководството на НДК, “Суджукгейт”, оставката на здравния министър, председателя на НС, Истанбулска конвенция, ЧЕЗ. Нищо от това не повлия сериозно на електоралната картина. Европредседателството също по никакъв начин не отчете някаква разлика от електоралната нагласа. Всъщност тази картина, която виждаме е практически същата, която ние мерихме в началото на 2017 г. Тоест без никакъв проблем можем да отчетем абсолютно замръзване на електоралните нагласи през последната година и половина и това до голяма степен се дължи на това, че БСП успява да се държи в добра форма, да показва силна опозиционност. Основният фактор – ГЕРБ, да се държи на добри нива като електорално състояние въпреки тези скандали, се дължи именно на силното БСП. ГЕРБ спечели парламентарните избори, защото успя да се представи като единствената спирачка към връщането на БСП във властта. В случая тази линия на партия ГЕРБ и това й поведение продължава да й носи стабилността на около 20-24% от симпатиите на българските граждани. Именно противопоставянето между ГЕРБ и БСП е отговорът на въпроса защо обществените нагласи са замръзнали.

Share This