Интервюто е публикувано във fakti.bg
„Перспективата за европейско членство на страните от Западните Балкани ще е ключов фактор за успеха на българското председателство на ЕС. Амбицията на правителството е България да бъде мотор в европейската перспектива на Западните Балкани. Така България, Сърбия и Македония ще имат шанс да създадат Балкански блок, чиято дума да се чува силно в Европа.“ Това заяви политологът Димитър Ганев в интервю за Факти.бг по повод председателството на България.
Способна ли е България да задава тона на ЕС?
Ключът за отговора на този въпрос се крие в това дали в рамките на това председателство ще отключим една тема, която сякаш стои встрани от европейския дебат. Става въпрос за перспективата за европейско членство на Западните Балкани. Действията на България, още преди председателството да започне и подчертаната дипломатическата активност на Борисов, насочваха нещата натам. Международните фактори играха в наша полза. Имам в предвид, че през последните години в Западните Балкани има забележителна динамика. Черна гора стана член на НАТО, а в Македония властта на Груевски се смени с тази на Зоран Заев, който е подчертано прозападен политик. В същото време САЩ дадоха ултиматум на Сърбия да се определи дали ще бъде със Запада или Русия. В този смисъл външнополитическата активност на България през последните месеци и самото председателство идват в един много добър геополитически контекст. В този смисъл аз съм по-скоро оптимистично настроен, че България има шанс в рамките на своето председателство да направи малки стъпки за даването на европейска перспектива на Западните Балкани. Това според мен е важно, както за България, така и за целия регион.
Може ли по този начин България да се превърне в лидер на Балканите?
Мисля, че това е и амбицията на сегашното ръководство. Тоест България да бъде мотор на европейската перспектива на Западните Балкани. Тук обаче има два пътя, по които може да се мине. Единият е пътят на ускорената интеграция, която е по-скоро пътят, който България защитава.
Тоест да не се минава пътя на тежките и мъчителни процедури, които всяка една страна-членка трябваше да приеме досега. По-скоро да се вземе политическо решение за интеграцията на Западните Балкани, предвид два фактора. Говоря за изострените отношения между Запада и Русия през последните четири години около Украйна и все по-навлизащото геополитическо влияние чрез инвестиции на Китай. Трябва да се отбележат и опитите на Турция да възвърне влиянието си на Балканите. Този сблъсък на геополитически интереси на Западните Балкани трябва да бъде взет в предвид от европейските лидери, за това колко бързо трябва да се действа в тази посока.
Другият път е по-тежкият, който по-скоро е защитаван от Германия. Тоест, че всяка една страна трябва да премине през всички процедури и отваряне на глави. Това обаче ще значи, че ще са нужни 10 години преди страните от Западните Балкани да станат членки на ЕС.
Въпросът е кой от тези варианти ще бъде избран, като аз се надявам България като председател ще способства за избирането на първия път за ускорена интеграция на Западните Балкани. България определено има интерес от това страни като Сърбия и Македония да са в ЕС.
При влизане в ЕС на страните от Западните Балкани, възможно ли ще е да се създаде балкански блок по подобие на Вишеградската четворка?
Според мен това е голямата цел в дългосрочен план. Целта е да се сформира подобен блок. Най-близките като езиково, културно и религиозно наследство държави до България са Македония и Сърбия. От годините ни на членство в ЕС ние така и не можахме да създадем някакъв общ блок с Румъния и Гърция. Тези страни не са ни толкова близки.
Трите страни имат различни интереси и поддържат връзки с различни държави. България с Германия, Румъния с Франция, а Гърция по-скоро с Великобритания. Този блок така и не се роди. С България, Сърбия и Македония може да се роди точно такъв Балкански блок, чийто глас да е много по-силен в ЕС. Той може грубо казано да е субект, какъвто е Вишеград в момента. Това ще е добре за развитието на региона – Балкани и Западни Балкани.
Може ли България да извлече ползи от председателството, свързани с членство в Шенген или еврозоната?
Аз съм скептичен за това, че председателството има нещо общо с членството на България в Шенген и еврозоната. Членството на България в еврозоната е решение, което трябва да бъде взето от Европейската централна банка. Ние трябва да минем процедура за влизане за чакалнята на еврозоната. Тоест ние не бива да си мислим, че може да извлечем пряка полза от това председателство. Има обаче косвени такива.
Председателството на България ще задълбочи политическите контакти на най-високо ниво, както и на дипломатическо и административно ниво с европейските структури. Това е добре за по-нататъшните разговори за обвързването на България със структурите на Шенген и еврозоната. Това, което разбирам е, че София в края на своето председателство ще подаде документи за членство в механизма ERM 2 или чакалнята на еврозоната. България е изпълнила всички критерии, както за Шенген, така и за еврозоната. За Шенген всички технически условия са изпълнени. Ние се доказахме като надежден партньор при опазването външната граница в рамките на най-тежката бежанска криза от преди две години.
В случая на еврозоната имаме един от най-ниските проценти на дълг спрямо БВП. Имаме нисък бюджетен дефицит. От тук нататък решенията са по-скоро политически, а не административни или технически.
Като се имат в предвид протестите в деня на започването на председателството, възможно ли е да се оказва вътрешнополитически натиск върху правителството?
Неминуемо тези протестни групи, мисля че само в деня на председателството протестите бяха 9, са с цел да оказват натиск на правителството в момент, в който то иска максимално спокойствие и стабилност. Причината е, че председателството трябва да мине без ексцесии. Не вярвам, че тези протести ще се отразят по някакъв начин на председателството. Едва ли България ще има неуспешно председателство заради тези протести. Забелязвам, че от много политици и експерти това председателство се използва като Рубикон за този кабинет. Едва ли не едно правителство е съставено за председателството и след това потоп, или в случая предсрочни избори.
Не споделям тази хипотеза, че след председателството задължително ще има предсрочни парламентарни избори. От само начало на председателството започна битката на интерпретации. Интерпретации, за това дали това председателство ще бъде успешно. Забелязвате, че опозицията в парламента и извън него оказва сериозен натиск върху властта. Става въпрос за вот на недоверие и протести. Въпросът е коя теза ще вземе надмощие след председателството. Дали то е било успешно или не.
Ако председателството е успешно, то неизменно ще се даде кредит на доверие на това правителство до следващите избори, които са за европейски парламент през май 2019 г. Ако основната интерпретация е, че председателството е неуспешно, то тогава натискът върху властта ще се засили още повече. От там нататък сценариите вече са трудно предвидими. Тук в България политическата ситуация се сменя на всеки два или три дни. Не мисля, че е коректно някой да каже, че ще последват задължително предсрочни избори. Аз не се наемам с такива дългосрочни прогнози.