+359 886 31 76 73 office@rctrend.bg

Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ под същото заглавие

– Г-н Ганев, в неделя се проведе четвъртото национално събрание на ГЕРБ. Какво видяхте Вие в този форум? Какви бяха посланията, върху които трябва да спрем вниманието си?

Това беше редовно отчетно-изборно национално събрание на партията и в този смисъл не трябва да търсим в него някаква спешност, свръх задача или нещо необикновено. Забележете, че не станахме свидетели на никакви сериозни размествания в ръководните органи на партията. Борисов беше преизбран единодушно, заместник-председателите останаха същите, а замяната на Цачева с Дариткова в изпълнителната комисия ми се струва, че е по-скоро с цел просто да има някаква промяна. Да не е съвсем без хич.

Форумът беше използван най-вече за да се отправят послания, които да отговорят на някои текущи проблеми и задачи. Мога да маркирам някои от тях. На първо място, присъствието на чуждестранни гости от различни държави и представители на Европейската народна партия (ЕНП) дават ясна оценка, че правителството се ползва с европейска подкрепа, въпреки обвиненията на опозицията за антиевропейския характер на властта поради наличието на националисти в нея. На второ място, и тримата лидери на Обединени патриоти присъстваха на националното събрание на ГЕРБ – посланието е ясно – проблеми между нас няма. Коалицията е стабилна. Борисов дори на няколко пъти в речта си подчерта това изрично. На трето място, премиерът пакетира БСП и ДПС като опозиционен блок, което недвусмислено трябваше да значи, че за коалиция с ДПС не се мисли. В същия момент, разбира се, се подчерта важността на етническия мир. На четвърто място, декларацията, че ГЕРБ никога няма да се коалира с БСП е още една стъпка в противопоставянето между двете формации и поставя ГЕРБ като единствената спирачка пред това социалистите отново да се върнат на власт. На пето място, решението за оставката на Главчев от председателското място в Народното събрание имаше своите противници в редиците на управляващата партия. Избирането му за председател на контролната комисия е символна компенсация. Послание от рода – пазим си хората, важни са ни, не ги изхвърляме.

– Осем месеца непоклатим ГЕРБ и желязна 5,5-процентова дистанция с БСП от гласуващите, показват данните от проучването на “Тренд”. Създава се усещане безалтернативност. Така ли е, г-н Ганев?

Данните отчитат липса на съществена промяна от изборите насам. И тук не става дума само за разликата между ГЕРБ и БСП. Забележете, че и при ДПС и Обединени патриоти не се забелязва динамика. Обяснението е в ефекта на противопоставянето. От една страна взаимното противопоставяне и конфронтация между ГЕРБ и БСП ги стяга, консолидира ги. От друга страна ДПС не спира да изсипва тежки дози критики върху патриотите. Това обаче само доказва пред избирателите на Обединени патриоти правотата на техния вот, който са направили на изборите през март. Именно заради това високото политическо напрежение в последните месеци не се отразява съществено на подкрепата към основните политически партии.

– Има ли място при такива резултати за хипотезата “нови парламентарни избори”?

Не мисля, че дори и опозицията е искрена в желанието си за предсрочни парламентарни избори. Добре си дават сметка, че нови избори биха предизвикали много подобна конфигурация в Народното събрание. Иначе за предсрочни парламентарни избори сега е наивно да се говори. Управлението ще има определен толеранс в първите шест месеца на следващата заради европейското председателство. Едва ли някой сериозен анализатор би се наел да гадае и врачува от днешна гледна точка дали ще има нов вот или не след председателството. Дали обаче то ще се прочете като успех или провал е важно. При евентуален успех, това ще даде тласък на управлението и кредит на доверие до изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Провалът на европейското председателство обаче би затегнал примката около мнозинството, а опозицията ще получи силни аргументи и ще засили атаките срещу кабинета.

–  Какво пречи на БСП, която вдигна електоралната си подкрепа около смяната на лидера си, да бъде силна опозиция?

БСП е силна опозиция. Даже бих казал нещо повече – не се сещам кога БСП е била толкова силна опозиция както днес. Червените за първи път от 25 години имат толкова голяма опозиционна парламентарна група – 80 души. Социалистите задават не малка част от основните сюжети в политическия дневен ред в последните месеци, ако не даже година. Електоралните данни сочат, че като обществена подкрепа БСП е общо взето на максимумите си и ако днес има парламентарни избори нищо чудно да повторят резултата си от последния вот. И всичко това е добра новина. Смятам за особено здравословно всяка власт в България да има силна опозиция, защото това поддържа всяко управление в напрежение и добра форма.

– “Воля” върви надолу и по същество се изравнява с  реформаторите със своите 1,8%. Няма ли процес на унищожаване на по-малките играчи? 

Един от ефектите на двуполюсния модел и силното противопоставяне между ГЕРБ и БСП е именно изпомпване на по-малките играчи. Това най-ясно се вижда в лявото пространство – вече няма АБВ, няма Движение 21, няма Георги Кадиев. Има само БСП. По-интересно изглежда в дясно и по-точно в средите на реформаторското пространство. Инициативата „Български манифест за Европа“ ще консолидира около себе си определени гласове. Тук обаче се виждат няколко предизвикателства. Ще припознаят ли симпатизантите на ДСБ едно обединение с „Да, България“, което държи да не нарича себе си дясна формация? Ами обратното? Привържениците на „Да, България“, които виждаха в този проект носител на нещо ново и различно, ще преглътнат ли старите лица от ДСБ? Това от една страна. От друга страна в проучването на изследователски център „Тренд“ личи, че Реформаторският блок държи инерция. И ако това се задържи, реформаторското пространство отново ще отиде на избори раздробено. Оттам нататък резултатът всички го знаем.

– А „Воля“ на Марешки?

„Воля“ продължава да я има по терена, макар и да се наблюдава определена ерозия в подкрепата към партията. Но всъщност няма нищо по-логично от това. Веселин Марешки се ползваше преди изборите от „бонуса“ на новия играч. Традиционно в България винаги този, който е нов, който е срещу всички, който е срещу цялото статукво, успява да мобилизира около себе си подкрепа. Днес обаче „Воля“ вече е парламентарно представена партия, а Веселин Марешки дори е заместник-председател на Народното събрание. В такава ситуация няма как и него вече да не го възприемат като част от политическа класа, което в България винаги си е пасив. Сюжетът му с борбата срещу монополите и картелите в месеците след изборите се позагуби и това също вероятно е дало някакво отражение. Сега забелязвам, че тази линия на Марешки отново се повдига. Остава да видим дали в следващите месеци това ще изиграе роля и в обществената подкрепа към него.

Share This