Статията е публикувана в „24 часа“ под същото заглавие
Покрай старта на новия политически сезон, се носят коментари, че обратното броене за ГЕРБ започва. Споделяте ли ги?
Преди повече от година в България ясно се оформи двуполюсен, конфронтационен модел между ГЕРБ и БСП. Битката между двете големи партии се превърна в основен сюжет за политическия ни процес. Да не кажа единствен. Ефектът, който произведе този двуполюсен модел, е че БСП успя да монополизира цялото ляво пространство, а ГЕРБ цялото дясно. Да сте чули напоследък нещо за АБВ, Движение 21 или Георги Кадиев? В същия момент интригата в т.нар. реформаторско пространство става все по-малко интересна. Или с други думи, благодарение на този двуполюсен модел ГЕРБ и БСП успяха да се мобилизират и в същия момент да маргинализират всички останали играчи по терена. Докато тази битка продължи да е основна, за никакво обратно броене нито за ГЕРБ, нито за БСП можем да говорим.
Има мнение, че ГЕРБ е успял да укроти патриотите, и даже да ги „натурализира“ и обезличи. Има ли такъв процес?
Усещането за „укротяване“, „неутрализиране“ и „обезличаване“ вероятно се създава, поради сравнението, което като че ли всеки си прави с предишния мандат и коалиционните отношения между ГЕРБ и Реформаторския блок. Едната част от реформаторите (около Радан Кънев) през цялото време търсеха дистанция от властта и често играеха ролята на вътрешна опозиция, а впоследствие и дори на външна. Това създаваше усещането за непокорство на коалиционния партньор в очите на публиката, а Кънев използваше това да трупа политически капитал. Резултатът, в крайна сметка, от тези действия на Радан Кънев беше катастрофален – видя се на последните парламентарни избори. Патриотите поеха точно обратната политическа линия. Публично не се демонстрират никакви конфликти помежду им и не създават сериозни проблеми на ГЕРБ. Нещо повече – патриотите добре си дават сметка, че тази управленска конфигурация е изключително изгодна за тях. Добре представени са в изпълнителната власт, държат ключа към мнозинството в Народното събрание и техният глас се чува. И Симеонов, и Каракачанов, и Сидеров осъзнават отлично, че трудно биха могли да са в по-добра политическа позиция, от тази в която се намират в момента.
Има ли политическа цена напрежението в отношенията Радев – Борисов и скандалът „Добрев“? Ако имат, каква е тя?
В началото на своя мандат Радев играеше роля на балансьор. По никакъв начин не можем да твърдим, че служебният му кабинет беше червен. Почти отсъстваха ярки партийни фигури. Президентът не си позволи да заеме страна в предизборната битка между БСП и ГЕРБ. Играеше по-скоро ролята на рефер в този мач. В последните няколко седмици обаче, Радев звучи все по-опозиционно на ГЕРБ и това неминуемо го кара да изглежда вече по-скоро като страна в битката между двете големи партии, отколкото като балансьор. Рискът за него е да бъде възприет окончателно като президент на БСП, което ще му се отрази негативно. Това от една страна ще го изкара от конституционната му роля да олицетворява единството на нацията, а от друга страна ще ерозира общественото доверие в него.
– Какво достоверно има в твърденията, че всичко като ситуация в държавата в момента работи за нова партия – на президента Радев? Според посветени той се възползва от опразненото място на реформаторите, намигва и на симпатизантите на Слави.
Не споделям подобен тип предположения. Здравата политическа логика не говори в тази посока. Хоризонтът на Радев е следващият президентски вот през 2021 г. и действията му ще бъдат насочени към втори мандат. Съвършено ясно е, че за да спечелиш президентски избори зад теб трябва да стои голяма партия. Една евентуална нова формация около Радев на първо място би била с твърде неясни перспективи и на второ място това би скъсало отношенията на президента с БСП. А евентуална подкрепа за втори мандат на Радев от страна на червените би била напълно изключена. Освен това в политическата ни история вече имаме един такъв пример – АБВ на Георги Първанов. Резултатът е налице. Трудно ми е да си представя, че Радев ще направи толкова рискова и лишена от политическа логика стъпка.
Вероятно не един президент е бил изкушен, гледайки високия си рейтинг да се впусне в партийна надпревара. Но тук трябва да се има предвид нещо много важно. Президентът, който и да е той, има високо обществено одобрение именно защото е президент. Той е избран пряко от народа, традиционно стои над партийните боричкания и това неминуемо се отразява положително върху неговото доверие. В момента, в който станеш част от партийния пейзаж и влезеш в ежедневния политически сблъсък, това неминуемо води до спад в рейтинга.
– За мнозина хоризонтът на това правителство е до европредседателството през 2018 г. А отвъд него какво ни чака? (Колко ще издържи „Борисов“3)
Не знам защо европейското председателство се възприема като такъв Рубикон за властта. Домакинството на България на Съвета на Европейския съюз ще изиграе съществена роля както за България, така и за управлението. На първо място, тази остра конфронтация, за която говорихме в началото на разговора, вероятно ще притихне за шест месеца. Ще се включи традиционният български синдром „да не се излагаме пред чужденците“. На второ място, срещите с високопоставени гости, европейският дневен ред, който ще доминира през тази половин година, ще дадат силна международна легитимация на управлението и ще го презаредят поне малко. На трето място, Борисов ще утвърди новата си политическа линия свързана с външнополитическата му активност. Всичко това ще даде определен комфорт на управляващите. Предсрочни парламентарни избори веднага след председателството ми се струват по-малко вероятни. Истинският тест ще са изборите за европейски парламент през май 2019 г. Там ще бъде меренето на силите, което ще покаже оценката на българите за първите две години от третия мандат на Борисов.
– Миналата седмица станахме свидетели на сблъсъци в Каталония около референдума за независимост. Тези дни вероятно областта ще обяви независимост. Сега накъде?
Брюксел вече ясно заяви, че Каталония няма да остане част от Европейския съюз, ако обяви независимост. Това на практика означава, че ако Испания и Каталония се разделят, ще сме свидетели на Каталонекзит или с други думи поредна дезинтеграционна стъпка за ЕС. А как ще стане Каталония член на Европейския съюз, след като Испания има право на вето, това също е отворен въпрос. Другото проблемно направление е, че ако се допусне отделянето на областта от властта на Мадрид, тогава може да се стигне и до следващи искания за независимост – подобни настроения има в Италия, Белгия и други държави. Това може да вкара целия Европейски съюз в криза с тежки последствия.