+359 886 31 76 73 office@rctrend.bg

Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ под същото заглавие

– Г-н Ганев, какво спечелихме от посещението на френския президент? И по-силно ли е вследствие на него правителството? 

Посещението на ключов европейски политик, какъвто се явява френският президент, винаги е политически актив за страната ни. Визитата му недвусмислено потвърждава европейската легитимност на управлението. Това не е без значение предвид критиките на част от опозицията насочени към участието на националисти във властта и ударите в посока, че конфигурацията не отговаря на европейските ценности. Друг позитив за правителството, който откриваме, несъмнено е в утвърждаването на новия сюжет на Борисов свързан с външнополитическата му активност. Всъщност основен проблем в началото на това управление беше именно липсата на ясен сюжет. Ако в първия мандат това беше справедливостта (активността на МВР) и магистралите, а във втория кабинет – стабилността и реформите, то третото правителство на Борисов не стартира с ясен сюжет. Въпреки това, още първите месеци, се напипа новата политическа линия, а именно външнополитическата активност.

– Реални ли са обещанията, с които се ангажира Макрон – да влезем в “Шенген” до края на годината и дори да ни съдейства за по-скорошен достъп до чакалнята на еврозоната?

За съжаление интеграцията ни в тези два механизма не зависи само от Франция. С Шенген нещата изглеждат по-лесни. Не трябва да има никакво съмнение, че сме покрили всички технически критерии. По време на най-силния миграционен натиск върху Европа пък българската граница показа устойчивост. Проблемът остава политически, концентриран най-вече в Холандия. Но пък ми се струва реалистично в рамките на няколко месеца да станем част от шенгенското споразумение поне по въздух. Еврозоната е с по-далечен хоризонт. Въпреки че и тук покриваме критериите за дълг и дефицит, процедурата е много по-тежка и зависи до голяма степен от ЕЦБ. За успех можем да считаме, ако до края на мандата на това управление влезем в ЕРМ 2. За членство в еврозоната е несериозно да говорим в следващите 6-7 години.

– На прага на новия политически сезон стабилно ли ви се струва мнозинството? Учуди ли ви например фактът, че Валери Симеонов тръгна на своя глава да инспектира плажовете и обясни, че всички са раздадени на силови бизнесмени? Как да го тълкуваме?

Въпреки, че в Народното събрание коалицията има съвсем крехко мнозинство това далеч не означава, че то няма да бъде устойчиво. Причините са няколко. На първо място, Борисов изглежда решен да отстоява пълен мандат. Трета оставка на негов кабинет ще даде лош исторически отпечатък и ще нанесе щета върху тезата на премиера за стабилност. На второ място, патриотите се намират в особено изгодна за тях формула. Те държат ключът към мнозинството, добре представени са във властта и гласът им се чуват. И Каракачанов и Симеонов и Сидеров си дават ясно сметка, че не биха могли лесно да попаднат в по-удобна за тях управленска конфигурация. Всяко по-рязко действие от тяхна страна рискува да ги отведе отново в глуха политическа опозиция. И въпреки някои по-остри изказвания и действия, те добре си правят политическата сметка, че тази ситуация е удобна за тях.

– Преди дни Корнелия Нинова се зарече, че наесен БСП се втвърдява. В каква кондиция е опозицията? Има ли силите да подложи мнозинството на сериозно изпитание? 

Без съмнение БСП се намира в добра форма. Изглежда, че Нинова е преодоляла вътрешните трусове в партията, в които влязоха след парламентарните избори и особено след скандала около Георги Гергов. Червените изглеждат консолидирани зад лидера си. Солидната като брой парламентарна група пък им позволява сами да инициират вот на недоверие, което си е силен опозиционен инструмент. Всичко това предизвестява, че сблъсъкът между ГЕРБ и БСП ще бъде основната политическа битка и в следващите месеци. Нещо от което и двете партии имат интерес. Това ги поддържа в добра форма, консолидира ги, маргинализира другите. Именно заради това тази битка ще се поддържа и от двете формации.

– След края на българското председателство на Съвета на ЕС ли ще дойде трудното за удържане на управлението? Или обратното – от него то ще излезе по-силно?

Изпитанията за това управление няма да дойдат веднага след председателството. След края му правителството все още ще черпи от потенциала натрупан през тези 6 месеца. Струва ми се, че сериозният тест ще са по-скоро европейските избори през май 2019 г.

– През последните седмици като че ли се забелязва затопляне на отношенията между премиера Борисов и президента Радев. В един момент дори се оказа, че двамата са се разбрали какво да влезе в бъдещия мегаорган “Антикорупция”, без Корнелия Нинова да е разбрала. Еманципира ли се държавният глава от лидера на БСП?

Президентската институция предполага някаква форма на еманципация, а и трудно мога да си представя, че Радев иска да бъде възприеман като пряка функция на волята на Позитано. Съставът на служебния кабинет, както и действията на правителството на Герджиков демонстрираха, че са равноотдалечени от всички партии. Борисов няма интерес да се конфронтира пряко с Радев особено в първите месеци от президентския мандат. Радев все още се ползва със сериозна подкрепа и евентуален конфликт не би довел до нищо добро нито за премиера, нито за президента. Конфликтът между Цветанов и Радев пък се използва ефективно от министър-председателя. Борисов поиска среща, за да се „зарови томахавката“, като по този начин успя да изземе ролята на обединител, която трябва да се олицетворява именно от президента.

– По-надеждни ли са “Обединени патриоти” в сравнение с реформаторите?

Реформаторският блок малко след създаването си изпадна в много силни вътрешни конфликти. По време на втория кабинет на Борисов разделението на два лагера стана съвсем очевидно – едните, които търсеха дистанция от властта, гравитиращи около Радан Кънев и другата група търсещи силно сътрудничество с ГЕРБ, където бяха СДС и ДБГ. Това разделение в блока често провокираше и нестабилност във властта. За разлика от тях Обединени патриоти демонстрират завидна сплотеност към момента. Нещо повече, в предишното Народно събрание бяхме свидетели неведнъж на ситуации в които реформаторите не подкрепяха инициативи на ГЕРБ и партията на Борисов трябваше да търси подкрепата на други формации в парламента. В този смисъл, няма никакво съмнение, че патриотите са по-удобният коалиционен партньор за ГЕРБ.

– Какво очаквате да се случи в т.нар. стара десница? РБ, Христо Иванов или ДСБ – кой измежду тях е силният играч?

Силен играч сред изброените към момента не се вижда. Традиционният електорат в това пространство е разцепен в три относително равни части. Доколкото разбирам се водят разговори между ДСБ и „Да, България“ за евентуални общи действия в бъдеще. Но ми се струва, че отново се върви към същото, което сме наблюдавали вече няколко пъти във формата на Синя коалиция и Реформаторски блок – а именно – механичен сбор от поддръжниците на няколко формации, за да се прескочи 4%-вата бариера. Тази идея няма как да доведе до нещо качествено различно. Нужно е да се смени тази концепция. Да се предложи нещо наистина ново. Всичко друго е добре забравено старо.

Share This