Статията е публикувана в списание „Икономист“
От години наред думата коалиция се възприема като нещо мръсно, нечестно и безпринципно. На практика някакво съглашателство с цел консумация на власт и нищо повече. Разбира се, няма да излъжем, ако кажем, че има немалко вярно във всичко това. Но преди всичко трябва да имаме предвид, че коалиционното управление е европейска практика. Ако погледнем към правителствата в различните европейски държави ще открием, че се броят на пръсти тези, които са еднопартийни. А и не непременно те са успешните.
С други думи трябва да спрем да мислим за коалицията непременно като мръсна дума или като гаранция за слабо и неефективно управление.
И ако не въведем мажоритарна избирателна система, ние трябва да свикнем с коалиционните управления, защото именно такива основно ще ни управляват в следващите десетилетия.
Европейският опит сочи, че управлението между две или повече партии се скрепява с коалиционно споразумение. Често даваме за пример немския опит, където подобни документи са в стотици страници, разписвайки всяка малка управленска подробност и инициатива.
Без да хвърляме паралел между Германия и България, в крайна сметка и ние вече имаме някакъв опит и постепенно изграждаме коалиционна култура. Без да се връщаме твърде много назад, можем да разгледаме коалиционното споразумение в предишния мандат между ГЕРБ и Реформаторския блок и този документ, който подписаха ГЕРБ и Обединени патриоти седмица преди да се гласува правителството.
Какво е общото? В началото на всеки един от документите се започва с общи фрази за важността на членството на България в ЕС и НАТО, за споделените евроатлантически ценности и прочее. Наглед ясни и банални фрази. Въпреки това зад тях стои политическа логика. Управлението на Орешарски постави България до голяма степен в изолация спрямо нашите европейски партньори. За една година управление, министър-председателят не посети нито една европейска столица, а част от европейските фондове отново бяха спрени. Тогава кабинетът на Борисов трябваше да връща доверието на Европа в българското правителство. Днес ситуацията е друга. Новото управление трябва да засвидетелства проевропейска и атлантическа ориентация, предвид присъствието на националисти в изпълнителната власт.
Ако вземем двете коалиционни споразумения ще се изненадаме от сходствата им. И в двата случая ГЕРБ подписва документ с коалиция от няколко партии. Като структура и двете споразумения си приличат доста – описват формулата на управлението, механизма за взимане на решения, очертават хоризонта на мандата. Да не говорим, че има цели преписани изречения.
Но тук трябва да си зададем въпроса – след като коалицията между ГЕРБ и Реформаторския блок не проработи, не си ли е извел поуки Борисов? Именно заради това трябва внимателно да се вгледаме в различията между двата документа.
Къде са те? В механизма за вземане на решения. В случая с коалиционното споразумение с реформаторите се посочва абстрактното „решенията между партньорите се взимат с консенсус“. Текст, който се повтаря, разбира се, и в споразумението с Обединени патриоти. Но съществената разлика идва от факта, че новата коалиция създава орган наречен „Политически съвет“. Той се състои от шестима члена – трима от ГЕРБ и трима от Обединени патриоти. На практика в рамките на този съвет ще се взимат всички важни решения свързани със законодателните инициативи на мнозинството и изпълнителната власт. Или ако трябва да откроим разликата в резюме – Борисов вече знае с кого да говори. Големият проблем в отношенията между ГЕРБ и Реформаторския блок беше именно това – разбираш се нещо с един, само че се оказва, че съгласието е постигнато само с него. Другите партийни лидери често бяха на друга позиция, често противоположна.
Този коалиционен орган в същия момент е и застраховка за патриотите – за да не може Борисов да прилага изкуството разделяй и владей между партиите, част от Обединени патриоти.
След като откроихме приликите и разликите в двете коалиционни споразумения, идва ред да обърнем внимание на това, което не е написано, но е не по-малко важно.
В документа между ГЕРБ и Обединени патриоти никъде не се открива клауза, че двете формации винаги гласуват в Народното събрание като едно цяло. Или с други думи, плаващите мнозинства не са изключени от коалиционното споразумение. Какво ще означава това на практика? При определени ситуации Обединените патриоти могат да се разграничават от инициативи на ГЕРБ. Конкретният пример ще го видим само след няколко седмици, когато предложението на ГЕРБ за въвеждането на мажоритарна избирателна система няма да бъде подкрепено от патриотите. Но монетата има и втора страна. ГЕРБ си запазва възможността да формира мнозинства, които заобикалят Обединените патриоти.
Или с други думи – да не очакваме и в това Народно събрание твърди разделителни линии на управляващи и опозиция.