Два са факторите, които се оказаха решаващи Европейската народна партия да подкрепи коалиция ГЕРБ с Обединени патриоти да състави правителство.
Първо, самата европейска десница е разделена на либерално и консервативно крило. Не трябва за забравяме, че в ЕНП членуват както партията на Ангела Меркел, така и тази на Виктор Орбан. Нещо повече, когато става дума за Германия, трябва да имаме предвид, че там има както ХДС, така и ХСС. А Християнсоциалният съюз е с позиции понякога дори по-близо до тези на Обединени патриоти, отколкото до тези на ГЕРБ.
Другият основополагащ за съставянето на правителство от такава коалиция фактор е поведението на г-жа Корнелия Нинова в последните няколко месеца. Тя се придържаше към умерена евроскептична линия, а конфликтът и с Лопес преди няколко седмици не накланят везните към варианта голяма коалиция. С други думи при такава ситуация ЕНП няма как да оказва натиск за такъв вариант, в стремеж да не допусне националистите във властта.
Трети фактор, който позволява формат ГЕРБ-Обединени патриоти, е, че нашите националисти далече не са Националният фронт на Франция и Марин Льо Пен. Някой да ги е чул да правят референдум за излизането от Евросъюза? Или да са казали нещо за членството на България в НАТО?
Така че от тази гледна точка коалицията също е ясна.
Не може да има голяма коалиция не само поради причините, които изброих дотук, а и защото и двете партии нямат интерес от това. ГЕРБ бяха единствената спирачка за БСП пред властта, затова и спечели такъв резултат. Така победата им се оказва по-голяма от тази на предишните парламентарни избори. ГЕРБ печелят, защото са срещу БСП. Партньорство помежду им ще разочарова не малко избиратели на ГЕРБ.
От своя страна БСП е в силна роля със своята голяма парламентарна група в опозиция. Оттук нататък може да трупа точки и доверие продължавайки своята линия за промяна. Затова вариантът голяма коалиция не е удобен за нито един от двата основни политически опонента и го изключваме напълно.
Впрочем вече трудно виждам и варианта правителство на малцинството, нито мандатът да попадне у БСП, защото БСП няма какво да направи с него.
Изключени са и нови избори. Първата хипотеза за предсрочен парламентарен вот е есента на 2018 г. – след европредседателството на България. Дотогава със сигурност ще имаме редовно правителство.
Има и друго – българските партии са уморени от избори. Те са в непрекъснат изборен цикъл от август насам, а това означава мобилизация до крайна степен, финансов ресурс, организационен ресурс. Освен това и самите граждани са изморени от ходене до урните, обществото не иска да влиза в спирала от избори. Излъчихме парламент, сега остава той да излъчи правителство.
Вариантът, както казах, е кабинет на ГЕРБ и патриотите. По вероятно за мен е патриотите да участват в него със свои представители. Въпросът е – с Марешки, или без него? Според мен по-вероятно е слаб ресор да се даде на Марешки, не за друго, а защото мнозинството е крехко – 122 депутати. Освен това ГЕРБ влиза в коалиция не с една, а с три партии – „Атака“, НФСБ и ВМРО. Ако между тях настъпи противоречие, правителството ще бъде застраховано от ситуацията да се прави нова конфигурация с „Воля“ на Марешки. Ако „Воля“ бъде във властта, това ще позволи да продължи да се управлява без да се нарушава структурата на правителството.