Интервюто е публикувано във вестник „Стандарт“ под същото заглавие
– Господин Стефанов, може ли в последните дни до изборите да се промени нещо така, че вотът в неделя да ни изненада?
– Когато става въпрос за парламентарни избори и не само, никога не трябва да казваме „никога“. Данните на изследователски център „Тренд“ в продължение на три месеца показват доста устойчива структура на декларативните нагласи на българските граждани. От тази гледна точка хипотетично не би следвало да очакваме някакви съществени изненади. Самият факт обаче, че има нерешили граждани, които не знаят точно дали и как точно ще гласуват, от друга страна, могат да създадат някакво преподреждане, минимално изкривяване на изборните резултати. Според последното ни проучване ГЕРБ води едва с близо 2 процента от заявилите, че ще гласуват. Виждате, че имаме практически една формация, която е малко под прага на 4-процентната бариера – Реформаторския блок (РБ). АБВ и Движение 21 при някаква свръхмобилизация или примерно при разочарование на определени симпатизанти също биха могли да увеличат своя резултат и отново да се създаде една по-фрагментирана картина на 44-ия парламент. Но това, което към момента сочат данните и то през последните три месеца, е за вероятен петпартиен парламент с опция, разбира се, при някаква свръхинтензивност и засилване на определени електорати тази картина да бъде отново малко по-фрагментирана.
– Предизборната кампания не беше много поляризираща, имаше ли индикации за това?
– Това се дължеше може би малко или много на предкампанийния период. Той се оказа доста интензивен, динамичен, дори на моменти с доста по-изострени тонове, отколкото в самата кампания. Този предкампаниен период сякаш обаче малко или много изстреля основните патрони на ГЕРБ и БСП. От тази гледна точка ще е интересно да видим, първо, следващите няколко дни дали двете основни политически сили ще възприемат все пак интензифициране, динамизиране, по-остра реторика, за да могат да генерират една допълнителна подкрепа, която все пак в крайна сметка би ги затвърдила на първото място. Струва ми се, че има поле за такава изява, тъй като все още има избиратели, върху които може да се повлияе в следващите дни.
Друг е същественият момент, че чувствителността на обществото се изостря и се повишава в последните дни преди вота. Ясни, кратки и добре позиционирани послания, таргетиращи основни проблеми, биха били от значение. Другото, което се подценява, са листите и балансирането им спрямо регионалната специфика. За мен преференциите са възможността една партия да потърси легитимност отвъд строгата идейно-партийна идентификация.
– Възможно ли е реакцията на Обединените патриоти, които блокираха границата с Турция, да повлияе върху предстоящия резултат на вота?
– Не бих казал, по простата причина, че резултатът на Патриотите така или иначе си е определен, ако щете подсилен, от духа на времето. Те имат завишен резултат от усложнената геополитическа международна обстановка, атентати, ислямски вълни, бежански и имигрантски кризи. Темата с турското влияние на предстоящите избори също „наля“ в тяхната мелница. Този завишен резултат надхвърля техните традиционни нива на подкрепа. Това го регистрирахме на президентските избори, очакваме го и на парламентарните, най-вероятно ще се потвърди. Но някаква свръхпатриотична националистическа вълна, не бих казал, че ще има. Основната дилема е кой ще е първи в битката между ГЕРБ и БСП. Зависи коя от двете политически сили ще успее по-умело да се разкаже като по-добра алтернатива на другата. Т.е. дали едните ще успеят да разкажат по-добре картината, че идването на другите би създавало отново едни лоши икономически тенденции и ще се харчи повече, ще се облагат гражданите с повече и прочие. И обратното, дали другите ще успеят да се представят като нова алтернатива, която би донесла различия в управлението на държавата. Въпросът е, че този разказ не се е настанил като основен фон. Може би и затова успя да се настани темата с Турция на такова централно място.
– Какви са шансовете на Реформаторския блок да минат бариерата?
– Цялостното състояние на т.нар реформаторско пространство е проблематично, то е крайно фрагментирано и раздробено. Това създаде доста дълбоко объркване сред избирателите, които по принцип са политически активни и следват процесите. Според мен друг има проблем с идентификацията на различните политически субекти. Едните, от една страна, се стараят да се разкажат, като нови субекти, които не са част от РБ, а РБ продължава да си води кампанията, сякаш че всичко си е постарому. Има една разлика между поведението на РБ и това на новите субекти Нова република и „Да, България“ – първите се разказват като „реформатори еволюционисти“, а вторите по-скоро като „реформатори революционери“. И там очевидно протичат специфични процеси. Донякъде има и инерция при РБ. Последните дни ще са също от значение да видим дали ще има някаква мобилизация.