Интервюто е публикувано във вестник „Стандарт“ под същото заглавие
– Г-н Ганев, за какво говори широкото участие на представители на гражданската квота в депутатските листи на БСП и ГЕРБ?
– Ще започна малко по-отдалеч. Това, което изпрати като послание обществото по време на президентските избори и референдума, е, че е необходима промяна. На първо място хората гласуваха и избраха един абсолютно непознат човек за президент, какъвто е Румен Радев -човек, който никога не е бил свързан с политиката. Въпреки че кандидатът на ГЕРБ в началото на кампанията имаше преимущество, Радев успя да обърне вота. Това само по себе се бе израз на желанието за промяна. На второ място, референдумът също ясно показа как огромното мнозинство от хората искат промяна на избирателната система. Но това не беше само вот за смяна на изборните правила, а искане за системна промяна. Точно заради това смятам, че и двете големи партии виждайки ясно това огромно желание за радикална промяна в политиката, се заеха да обновят в значителна степен листите си за предстоящите на 26 март избори.
Нека започнем с БСП. На президентските избори станахме свидетели на едно „оттичане“ на електората на по-малките леви партии към соцпартията. Румен Радев успя да маргинализира тези кандидати в своя полза. От социологическите проучвания на „Тренд“ от последните два месеца много ясно се вижда, че левият електорат си остана при БСП и не се върна към АБВ или „Движение 21“. Или с други думи Нинова реши проблема на партията си с нейните конкуренти в лявото поле. С привличането на фигури като Тома Томов, Иво Христов и Елена Йончева, лидерът на БСП иска да продължи този процес – да обединява цялото ляво около столетницата. Изброените трима са хора, които никога не са крили своите леви убеждения, но същевременно са били на моменти доста критични към БСП. Присъствието им листите говори за приобщаване от страна на БСП и на интелектуалния ляв фронт.
Това се забелязва и в листите на ГЕРБ, и там настроенията за промяна също са дали своите резултати. Имам предвид номинирането на лица като Тома Биков, Антон Тодоров, Константин Попов.
– Как си обяснявате толкова много генерали в листите?
– Присъствието на бивши военни е следствие на една глобална тенденция. Силата отново се връща на мода. Бяхме свикнали твърде дълго до живеем в едни либерално-пацифистки пространства, в които грубата сила в лицето на военщината вече се считаше за нещо ретроградно. Но последните две-три години като че ли „върнаха“ историята – войната в Близкия изток, Крим, Украйна, кризата с бежанците. И тук Румен Радев бе точно попадение. Хората искат да видят начело на държавата представител на силната ръка, на армията. Показателно е в този смисъл, че и новият американски президент Тръмп назначи много бивши военни на ръководни постове. И ако Румен Радев е бил командир на ВВС, то ГЕРБ отговаря сега с включването в листите си на Константин Попов, който пък е би началник-щаб на цялата армия. Тук вече наистина има някаква генералска заигравка между двете водещи политически сили.
– БСП фаворизира представители на тракийските дружества и на различни патриотични обществени организации. Това опит за теглене на електорат от „Обединените патриоти“ ли е?
– Не бих казал. Става дума за един друг процес, който се наблюдава в цяла Европа – за връщане към особен вид национализъм. България няма как да направи изключение от него. Виждаме го много ясно в електоралните успехи на „Обединените патриоти“ на президентските избори, което очаквам да стане и на парламентарните. Като цяло, идеологическата скала в страната ни се измества в посока дясно-консервативно. Забележете, че всички вече говорят за патриотизъм, за държавност, за граници и т.н. Това е модата днес, и БСП не прави изключение в това отношение. Показателно е скъсването с ромските организации като коалиционни партньори, което е стъпка пак в тази посока. Тук има нещо много по-дълбоко, което никой не смее да признае и да коментира – днешният електорат на БСП не е традиционно ляв, в класическото европейско разбиране на понятието. Той до голяма степен всъщност е националистически и консервативен. Това са хора предимно на възраст, отраснали и възпитани във времето, когато БКП започна да губи увличащата сила на социалната идея и наблегна сама на национализма още от 70-те години на миналия век. Като се почне от помпозното честване на 1300-годишнината от основаването на българската държава и се стигне до най-агресивно националистическо проявление, какъвто беше т.нар. „възродителен процес“. Така че на този електорат подобен тип говорене изобщо не е чужд. И избирателите не само няма да се отвърне от БСП, ако тя започне да говори националистически, но напротив, може да върне отдавна разочаровани от столетницата гласоподаватели.
– Скъсването на БСП с ромските организации не е ли някакъв предварителен анонс на БСП към „Обединените патриоти“ за коалиция в бъдещия парламент и правителство?
– Ако говорим за следизборни коалиции, няма съмнение че ръководството на „Позитано“ няма да се обърне първо към ДПС. Ако приемем хипотезата, че на БСП ще се наложи да прави правителство, по-скоро би търсила за партньор именно патриотите, което би създало една нова ситуация. Но все пак мисля, че националистите са по-близо до ГЕРБ, отколкото до БСП. Разбира се, да се прогнозира от сега е трудно, особено като се има предвид, че самите патриоти не са единни в това отношение – все пак става дума за три партии и трима доста различни лидери – Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров. Но дори и да се единни относно това с кого ще правят коалиция, две формации – ГЕРБ плюс патриоти или БСП плюс патриоти, няма да стигнат за стабилно управление. Нужна е трета партия и това ще бъде тази на Марешки, която ще държи „златния ключ“ при гласуването в парламента.
– Но ако „Воля“ на Марешки не влезе в парламента, няма ли да се повтори патовата ситуация от 42-рото Народно събрание? Или златния пръст ще имат РБ?
– Според нашите изследвания, Марешки ще бъде участник в следващото Народно събрание, а РБ ще има 3,5 на сто от заявяващите, че ще гласуват. С това поведение много трудно те могат да влязат в парламента. Затова и в последната седмица направиха стъпки в посока да демонстрират някакъв нов тласък. Имам предвид отказа на Меглена Кунева да се кандидатира за депутат, съюз с БДФ, „Глас народен“ на Светльо Витков и със земеделците на Румен Йончев. Засега в дясното пространство реформаторите изглеждат най-големи, но това е инерцията от последните години, защото има два нови субекта, които се борят за реформаторското наследство – „Нова република“ на Радан Кънев и „Да, България“ на Христо Иванов. И така вървим към сценария към 2013 г., когато СДС, ДСБ и ДБГ се явиха поотделно и резултатът беше катастрофален.
– Получи се нещо като през 1991 г., когато тогавашният голям СДС започна да се дели.
– Да, СДС-център, СДС либерали, който не успяха да минат 4-процентната бариера. Но ако през 2013 г. ГЕРБ беше изпаднал в политическа изолация, сега не е така. По-скоро БСП има проблем с потенциални коалиционни партньори, ако не броим ДПС.
– Какъв ще бъде резултатът от премерването на силите между ДПС и съюза на Лютви Местан с НПСД?
– През 2013 година ДПС имаше половин милион гласа. Сега ще имат между 350 и 400 хиляди. Но депутатите може би няма да са чувствително по-малко, защото ще има голямо преразпределение. Ако действително се запазят относителните електорални дялове, които мерим към този момент, то под черта ще останат между 500 и 600 хиляди гласа, а това ще даде едно свръхпредставителство като депутати на ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти, ДПС и „Воля“.