Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ под същото заглавие
– Всички социологически проучвания показват висок старт за президента Румен Радев – според „Тренд“ 62% харесват първите му стъпки като президент. Само че 42% са убедени, че е зависим от БСП. Как се съвместява харесването с подозренията, че далеч не е независим?
Няма нищо по-логично от високото одобрение за президента като цяло, а и за първите му стъпки. Радев стъпва внимателно, направи добре балансиран кабинет, все още не се е влязло в тежки скандали. Атаки персонално срещу него не се виждат. Нещо повече – ползва се от бонуса на победител в изборите. Самата институция на държавен глава пък също носи със себе си допълнително обществено одобрение. Подкрепата на БСП за неговата кандидатура пък носи и определени последствия. Едно от тях е сянката, че Радев е зависим от Позитано. Въпреки, че президентът направи видими стъпки в посока на дистанциране от социалистите, подозренията за зависимост няма как да изчезнат за ден. Но по всичко личи, че това не е толкова съществен фактор, който да предопределя симпатиите или антипатиите към Радев. Важно би било да мерим този индикатор през няколко месеца, за да видим дали ще има динамика в бъдеще.
– Всички говорят за новите лица в листите на БСП, включително и на човек от екипа на Радев
Присъствието на Елена Йончева в листите се вписва в един по-голям замисъл на Корнелия Нинова. В листите намериха място освен Елена Йончева, но и хора като проф. Иво Христов и Тома Томов. Това са лица, които никога не са крили своите леви убеждения, но са и били доста критични през годините към БСП. След като Нинова се справи до голяма степен със своите конкуренти в лявото поле като АБВ и Движение 21, сега тя се опитва да консолидира около себе си и интелектуалния ляв фронт. Това има определени имиджови преимущества в кампанията, но може да създаде и проблеми. На първо място, в някои местни организации може да възприемат това като парашутизъм и да даде негативен ефект по места. На второ място, проблеми могат да дойдат и след изборите. Тези хора няма да са просто червени редови депутати, защото са фигури с позиция, която не винаги ще съвпада с тази на ръководството на партията. А това само по себе си може да създаде организационни проблеми в парламентарната група на социалистите.
– Служебният кабинет се ползва също с високо доверие сред хората. С какво го спечели – с добрия подбор на министрите ли, или със заявката за ревизия на предишното управление, или със спомена за управлението на НДСВ?
Най-същественият фактор за високото доверие към служебния кабинет е фактът, че се назначава от Радев. Президентът пренася част от своето доверие към служебния кабинет и служебния министър-председател. С колкото по-висока подкрепа се ползва президентът, толкова по-високи оценки и одобрение ще има върху служебното правителство. Както споменах и в началото, липсата на скандали, добрият баланс в кабинета вероятно също влияят. Споменът за НДСВ – надали.
– Мнозина подозират, че този кабинет освен, че ще ни подготви изборите, ще ни управлява и след тях. Как мислите?
За малко неща можем да бъдем 100% сигурни отсега, но в едно можем да бъдем напълно убедени – ако има следващ кабинет, той ще бъде коалиционен. А преговорите за съставяне на една коалиция по всичко личи, че няма да са леки. Партньорството може би дори няма да е от две формации и ще се търси трети. А като се има предвид, че и двете големи партии първо ще се обърнат към патриотите за партньорство, ситуацията става още по-сложна. Все пак там има Каракачанов, Симеонов, Сидеров. Това не като да седнеш с един човек и да се разбереш. Предсрочните парламентарни избори след 26 март не са напълно изключени, въпреки че ги смятам за по-малко вероятни от вариантът да се състави правителство. В крайна сметка ако ГЕРБ удържат първото място, конфигурациите изглеждат по-възможни. На БСП ще й бъде далеч по-трудно. Да не кажа нещо повече.
– Данните на вашия изследователски център „Тренд“, а и на други ваши колеги показват изравнена подкрепа за БСП и ГЕРБ. Мнозина обаче се питат как се топи солидна дистанция от 10-12% между двата опонента за краткия период, откакто Борисов подаде оставка до днес?
Тази разлика, за която говорите, ГЕРБ и БСП я поддържаха още от 2014 г. И тя не се скъси за няколко месеца, а за един ден. Победата на Радев даде изключително силен електорален тласък на БСП. Това не беше някакъв тренд, в който БСП постепенно завладява позиции или ГЕРБ ерозира. Става дума за рязък скок на червените. Всъщност това което стана, е че социалистите отново достигнаха своя таван. Той беше достигнат и през 2013 г., когато червените спечелиха 950 хиляди гласа. Но това е техният максимум. БСП не може да отиде много отвъд това.
– Как онази една четвърт от нерешилите за кого да гласуват във вашия сондаж може да повлияе на крайния резултат от вота на 26 март?
Това, че не са решили, далеч не ги прави сигурни избиратели. Голяма част от тях вероятно просто няма да излязат да гласуват. Няма да се изненадам, ако на парламентарните избори имаме по-ниска активност, отколкото на президентските, което само по себе си ще бъде прецедент. На изборите през ноември имаше голям залог, имаше референдум, имаше нови фигури. Нещо повече – хората тогава разбраха, че има задължително гласуване. Не малко си мислеха, че ще следва санкция, ако не се гласува. Днес всеки е наясно, че нищо съществено няма да се случи, ако не упражни правото си на глас.
– При какви условия БСП може да надделее на 26 март, и при какви ГЕРБ? Само да добавя щрих – при положение, че според данните на „Тренд“ за 44% е неприемливо БСП да участва във властта, а за 42% – ГЕРБ.
БСП не може да качва много над това, което има в момента като електорален потенциал. Социалистите могат да надделеят при положение, че ГЕРБ ерозират и паднат под 900 хиляди гласа. Твърде много време има все още. Кампанията официално дори не е започнала. ГЕРБ имат по-голям електорален таван от БСП. Това се вижда ясно при един по-задълбочен поглед върху социологическите данни. Въпросът е да успеят да се мобилизират максимално.
– Всички говорят за правителство на малцинството, и нестабилно управление. ГЕРБ и патриотите в коалиция на власт са по-желани от БСП и ДПС. А най-малко желана е коалиция БСП и ГЕРБ. Какво може да стане в действителност?
БСП и ГЕРБ осъзнават отлично, че силното противопоставяне помежду им е в техен интерес. По този начин успяват максимално да консолидират около себе си лявото и дясното. БСП удържа монопола в лявото, маргинализирайки АБВ и Движение 21, а ГЕРБ изглежда единственото дясно по терена, което има силите да не позволи на БСП да спечели и отново да са на власт. Но тази спирала на противопоставяне между двете големи партии, ще направи практически невъзможна голяма коалиция след изборите. Почти я изключвам на този етап. ГЕРБ има по-големи шансове да формира мнозинство около себе си. Дали ще им стигне само с патриотите да направят кабинет, не е ясно. Но ГЕРБ имат и възможен трети партньор в лицето на „Воля“ на Веселин Марешки. При БСП тази възможност не стои. Избирателят на „Воля“ определя себе си като десен и центрист, а и има дясна история назад в изборите си. Марешки вероятно добре си дава сметка, че една коалиция с БСП би разочаровала твърде много симпатизанти и ще го постави в слаба позиция впоследствие, ако иска да си тръгне от този кабинет.