Коментарът е публикуван във вестник „Стандарт“
Въпросът, който се задава днес, е дали внесеният от ГЕРБ законопроект за абсолютен мажоритарен вот е завършек на една последователна политика, или пък е ловък политически ход. Определено можем да говорим за политически ход от страна на ГЕРБ и той може да бъде определен като отлично отиграване на ситуацията с тази тема. Действията са с голяма доза политическа логика и не бих я определила като неморална. Още когато станаха ясни резултатите от референдума, Бойко Борисов заяви, че ГЕРБ ще се съобразят с тези резултати.
Ясно е, че по чисто процедурни причини, както й липсата на воля от всички политически сили, в това Народно събрание няма как да бъде одобрен нов изборен кодекс, който да се съобрази с резултатите от референдума. Тук е важно да отбележим, че все пак резултатите от референдума не го направиха със задължителен характер. А и жалбата на Слави Трифонов забави чисто административно внасянето му в Народното събрание. Не видяхме и инициатива от страна на нито една от другите политически партии в парламента.
Трябва все пак да имаме предвид, че промяната на избирателната система не е просто да се смени едно болтче с друго в изборната машина, тук става въпрос за тотална промяна. Може би би било добре да се приеме закон, подобен на закон в Германия, че ако сега се направят промени в избирателната система, те не влизат веднага за предстоящите избори, а за по-следващите. Това може да увеличи доверието на избирателите в изборния процес и на промяната в изборните правила няма да се гледа конюнктурно.
Водят се много спорове в общественото пространство и за това коя е най-добрата избирателна система, коя е най-приспособимата за България, коя е най-рисковата. Аз мисля, че и сега действащата не е за подценяване.
Тя има своите негативи, но има и много положителни елементи. Изцяло мажоритарната система ще ни донесе много повече проблеми, отколкото позитиви в политически, но и в обществен план. Ако погледнем страните с мажоритарна избирателна система виждаме много ясно, че големите политически сили са облагодетелствани от нея. Така че това непрекъснато убеждаване на избирателя, че мажоритарната система е панацеята за всички болести в държавата, е твърде преувеличено. Защото този елемент по-скоро ще укрепи големите политически партии, тези които имат ресурс, които имат структури, имат наложени разпознаваеми лица.
Нека си припомним изборното законодателство от 2009 г. с 31 мажоритарно избрани народни представители. Резултатите бяха в полза на големите политически партии. Кое ни кара да мислим, че това няма да се повтори?
Не трябва да подценяваме и корпоративният, и купеният вот, които също могат да доведат до влизането на не най-желаните мажоритарно избрани кандидати. Определено за мен негативите са повече от позитивите. Бих си позволила да откроя един елемент от съществуващото изборно законодателство и това са преференциите. Това определено е елемент, който не трябва да отпада от изборното законодателство.
А относно състава на следващото 44-то народно събрание, от днешна гледна точка място в него ще намерят ГЕРБ, които смятам, че ще запазят първото си място, БСП, Обединените патриоти, ДПС. Новата политическа формация ВОЛЯ на Веселин Марешки е с реални шансове да влезе в Народното събрание. Под въпрос са Реформаторският блок, АБВ, новата партия „Да, България“, Татяна Дончева. Партиите в десния политически спектър е важно да си припомнят историята си и да видят, че разединени вероятността да минат 4%-та бариера е голямо предизвикателство. Виждаме обаче нежелание на „Да, България“ да влезе в сътрудничество с ДСБ, което може да намали нейните шансове. Ясно е, че остатъчният Реформаторски блок също трябва да търси коалиционни партньори. Такъв партньор може да бъде Български демократичен център.